Най-често бабите са виновни за раздялата на родилката и бебето

Осиновени деца търсят биологичните си родители заради генетично предавани болести и риск от кръвосмешение.Основният мотив на повечето осиновени да потърсят биологичните си корени е, че те искат да знаят кои са и какви здравословни рискове съществуват за тях и децата им”, обясни пред „Монитор” един от администраторите на Фейсбук страницата „Търсим се” Лили Апостолова. От същия мотив се е водила и самата Лили, която също е осиновена. Преди време й открили заболяване, което впоследствие се оказало, че е наследствено и се предава в рода й. На 24 г., създала собствено семейство, софиянката разбира, че е осиновена.

"Обади ми се една съседка и ми каза:„Баща ти не ти е баща”Винаги съм усещала, че нещо ми липсва въпреки добрите отношение с родителите ми”, казва Лили. Най-голямата й мъка обаче е, че не е успяла да благодари за грижите на вече починалата си осиновителка. В началото Лили била ядосана на биологичната си майка, но след време си дала сметка, че майка й може би е била принудена да я изостави. Именно такава история провокирала създаването на Фейсбук група „Петя, детето, което не прегърнах”, в която майки и деца се търсят. 18-годишната майка на Петя била принудена от родителите си и семейството на починалия си годеник да изостави бебето си. Историята на Петя провокира администраторите да създадат страницата „Търсим се” в социалната мрежа, за да помогнат на други хора да открият биологичните си деца, майки, братя и сестри. В групата „Търсим се” всеки ден постъпват минимум по 5 заявки от издирващи се един друг деца и родители. До момента групата е помогнала на около 6% от членовете й да се открият. „Процентът все още е малък поради факта, че повечето хора влизат в групата с оскъдна информация и им трябва време, за да научат повече и търсенето да бъде ефективно”, обясняват администраторите.

„След 30 г. раздяла майка и дъщеря, които се търсеха взаимно, се откриха. Сега чакат ДНК тест, който да потвърди роднинската връзка”, разказват още създателите на групата.

На пръсти се броят родните майки, които не искат среща с изоставените си деца. „Има случаи, в които осиновените срещат биологичната си майка и виждайки начина, по който живее, си казват: „Господи, благодаря ти, че съм осиновен”, разказва администраторът Лили. Практиката показва, чe 60% от майките са били принудени да изоставят новородените си. „Това са жени, на които родителите, най-често майките, са казвали: „Или изоставяш детето, или не се прибираш вкъщи!” Останалите 40 на сто са майки, които търсят децата си, за които в родилното са им казали, че са мъртви. Десетки семейства не вярват и продължават да търсят мъртвото си дете, защото така и не са получили документ, удостоверяващ смъртта на бебето. „Казаха ми, че момиченцето ми се е родило мъртво. Въпреки молбите ми не ми го показаха. След време срещнах жена, с която раждахме по едно и също време. Каза ми, че е чула детето ми да плаче, така че съм убедена, че то е живо”, споделя майка, която вече 27 г. търси дъщеря си. „Най-често това са жени, родили близнаци, като идеята е майките да се фокусират върху живото дете и да не задават много въпроси”, обясни администраторката на групата Лили.

Жена открила „мъртвото” си дете след 10 г. Майка откри детето си 10 г. след като лекарите в родилното й казали, че момиченцето й е мъртво. Докторите от болницата в Ямбол отказали на 30-годишната жена да види трупа на детето си.

„Ходих и проверих в архивите на болницата. Там нямаше никаква информация, защото се било наводнило и много от архива бил унищожен”, разказва във Фейсбук майката. След 10 г. едно телефонно обаждане преобръща живота й и новината, че малката Пламена е настанена в Дом за умствено изостанали хора в Кошарица. След среща с директорката на дома майката разбира, че в институцията имат декларацията, с която майката се отказва от детето си. В хода на съдебното дело, което завежда жената, от дома за деца не представили въпросната декларация. Според българката, която от години живее в Италия, детето й е било планувано за продан. Понеже Пламена се родила в 7-ия месец била сложена в кувьоз, който увредил зрението й. „След като е сляпа, кой ще иска повредена стока, та нали всички искат читави бебета. Така Пламена е била скрита в дома за умствено изостанали хора”, разсъждава майката на момичето. Днес, 15 г. по-късно, Пламена живее в Италия заедно с майка си и двамата си братя. 95% откази от съда за разкриване на тайната.

За да разберат името на жената, която ги е родила, осиновените българи трябва да подадат заявление за разкриване на биологичния произход. 95% от заявленията обаче получават отказ, твърдят от Фейсбук страницата „Търсим се”. За да се сдобият с имената на родните си майки, голяма част от осиновените трябва да заобиколят закона и да стигнат до делата за осиновяване не по регламентирания начин, твърдят преминали през трънливия път.

Преди 4 месеца една от администраторите на страницата на търсещите се майки и деца Лили Апостолова е успяла да открие сестра си чрез телевизионно предаване. След 16-годишно търсене. „Писа ми във Фейсбук: „Здравей, може би съм твоята сестра”. Веднага се чухме по телефона и се видяхме”, разказва Лили.

Неправителствени организации настояват тайната на осиновяването да отпадне. От групата „Търсим се” предлагат да бъде създаден регистър, в който биологичната майка да отбелязва дали иска да остави данните си, в случай, че след години детето й иска да я открие. Ако не желае, то след години осиновеното дете може да се срещне с медиатор, който от негово име да поиска информация от майката за въпроси относно братя и сестри или наследствени болести.