Сигурността на системата на МВР от гледна точка и на нейното бюджетиране е ключов въпрос

В сега гледания закон за МВР има два изключително тревожни момента – премахване на ГД „Досъдебно производство“ и кариерното развитие. Това заяви на пресконференция във Велико Търново Румен Петков в коментар по въпроса за състоянието на националната сигурност на България.
„Премахването на ГД „Досъдебно производство“ означава, че дознателската работа ще бъде прехвърлена на подчинение на оперативното ръководство, а  това означава възможност за вмешателство на оперативните ръководители в професионалната работа на  дознателския апарат – нещо, което беше създадено след много консултации с нашите партньори и след много сериозна дискусия с участието на магистрати, на представители на следствената служба, прокуратурата и съда“, обясни Румен Петков и допълни, че  така независимостта на инструмента „Досъдебно производство“ ще бъде премахната.
Що се отнася до кариерното развитие – със сега предлаганите промени кариерното начало се прехвърля изцяло в разпоредителската страна на императивните ръководители, коментира Румен Петков. Той е категоричен, че така възможността за политически натиск и политически кадрови решения  става много голяма. „В кариерното развитие премахването на конкурсното начало е много сериозна предпоставка за външно вмешателство в кадровата политика на министерството“, каза още Петков.
Необходима е законодателна рамка, която да има стратегическа визия и да се отнася до следващите поне 10 – 15 години, каза Румен Петков в контекста на необходимите структурни промени в МВР. „Законодателната рамка трябва да бъде приета с един много широк професионален дебат. Структурните промени трябва да гарантират независимост в работата на  системата и преодоляване на сега налаганите припокривания в правомощията и задълженията в работата на Агенцията за национална сигурност и на МВР, както и участието ни в Европол и структурите с европейски и световни измерения за борба с престъпността“. Румен Петков отново определи като грешка закриването на редица представителства на МВР зад граница – Сърбия, Македония и Русия. Това премахване ни лишава от оперативна съвместна работа, обясни Петков, който бе категоричен, че дейността на тези представителства трябва да бъде възстановена.
Много е важно също да се очертаят ясно приоритетите в работата на МВР, каза Румен Петков и допълни, че на първо място сред приоритетите трябва да бъде борбата с контрабандата, където в последната година няма никаква тенденция в положителна посока. Това е инструментът на държавата за рязко увеличаване на приходите в бюджета и за контрол  върху работата на различните институции.
Приоритет е влизането на България в Шенгенското пространство – нещо, което очевидно не е приоритет на държавното управление и на МВР в частност, коментира Петков. Той определи като огромен провал работата по охраната на външните ни граници по време на управлението на кабинета „Борисов“ и последващата негативна оценка за страната ни от европартньорите ни.
Създаването на чувство за сигурност в състава на МВР също е сред приоритетите в изработването на закона за МВР, каза още Румен Петков. И обясни, че не може да се претендира за ефективна работа от служителите на МВР, когато в тях няма нито институционална, нито законодателна, нито сигурност, която да се отнася до кариерното им развитие. Петков допълни, че Великотърновската дирекция на МВР е една от най-потърпевшите през последните години.  Сигурността на системата от гледна точка и на нейното бюджетиране е ключов въпрос – 92 – 93% от бюджета на МВР отива за фонд „Работна заплата“ в момента, каза още той.  
В професионален дебат трябва да се конкретизира каква трябва да бъде системата на МВР – централизирана – както се очертава в последните готвени законопроекти - или децентрализирана система, която да има ефективни взаимоотношения с местните органи на взаимоотношения,  каза Румен Петков и заключи, че борбата с контрабандата, битовата престъпност и сигурността са ключовите направления в ежедневната работа на правоохранителната система.  
Румен Петков е категоричен, че за развитието на Националната стратегия за сигурност е необходимо да бъдат усъвършенствани или приети нови закони в различните звена (МВР, НСО, НРС и др.), като тези закони трябва да бъдат синхронизирани и да не противопоставят службите, а да облекчават тяхното ръководство и взаимодействие.