Една от най-сексапилните части от женското облекло – минижупът, този месец става на 80 години

За Коко Шанел всичко е твърде много. В началото на ерата на суинга през 60-те френската модна икона обяви минижупите за "просто ужасни". Тя заяви и че не познавала мъж, който да ги харесва.

Половин век по-късно благодарение на Мери Кант- жената, изобретила минижупите през този месец преди 80 години,миниполите са основна дреха във всеки гардероб.

Ръбът над средата на бедрата вече не е символ на бунт и извоювана наскоро сексуална свобода, както е през първото десетилетие от живота на късите поли. Стилът остава популярен, харесва се на Кейт Мос и Сиена Милър, които скоро му придават съвременен образ като елемент от стила "бохо шик"с милиони последователи.

Карл Лагерфелд, настоящият творчески директор на Шанел, наскоро описа "клеймото" на Коко за миниполата като една от най-големите грешки, които тя някога е допускала. Германският дизайнер подчерта тезата си като превърна полите над коляното в емблема на костюмите на Шанел.

"Коко сигурно се обръща в гроба. Това е революция, но тя не дойде изневиделица. Тенденцията вече я има. Тя е във въздуха, минижупът е начин на бунт, заявява чувственост и секс. Да носиш такава пола тогава е най-добрият начин да ядосаш родителите си", казва модният историк Лоран Кота.

Изказването му е в унисон с признанието на Мери Кант, че миниполата е била улична тенденция преди тя да й даде името, вдъхновена от друг класически дизайн от 60-те, автомобилът Мини.

Не за първи път подобна тенденция се заражда сред младите британци, но скоро си проправя път към котешката пътечка в Париж.

Дизайнерът Андре Куреж е смятан за първия човек, внесъл минижупа във Франция, а според някои той дори е смятан за негов създател повече, отколкото Кант. Каквато и да е истината, примерът на Куреж скоро е последван от конкурентите лидери в модната индустрия Ив Сен Лоран и Пиер Карден. Карден развива тенденцията и създава по-късите микрополи.

До средата на 60-те минижупът завладява света. Успехът му се дължи и на паралелното движение на британския поп, разпространен от "Бийтълс"и "Ролинг Стоунс".

В Холандия забраната на миниполата трае само няколко месеца, а през 1968 г. минижупът е част от униформата на младите студентки и работнички по барикадите през тази година на катаклизми.

Хейзъл Кларк, преподавател по дизайн и модни науки в Университета Парсънс в Ню Йорк, смята, че миниполата е естествено развитие на семплите прави рокли през 60-те.

"Когато минижупът "пристига" в САЩ с дизайна и вариациите на Мери Кант, вече има пазар, готов за него. До началото на 60-те Великобритания има голямо влияние върху популярната музика, "Лондон на суинга" влияе на модата", казва Кларк.

Според Валери Стийл, директор на музея към водещ университет в Ню Йорк, миниполата в своя разцвет е огледален образ както на "новата цветна революция в мъжките облекла", така и на сексуалната революция, която идва с разпространението на противозачатъчните таблетки.

"Минижупът се завръща от време на време, но вече няма същото значение като преди, това е само още един стил. Тогава миниполата е съществена част от културата на младите и сексуалната свобода. Вече няма подобни конотации", казва Стийл.

До 1969 г. тя е толкова популярна в САЩ, че от японското посолство съветват съпругата на министър-председателя Ейсаку Сато да носи къса пола по време на официална визита. В Япония посещението на 18-годишната тогава британска моделка Туиги е свързано с бум на продажбите на миниполите и с дебат относно падането на "моралните стандарти"със скоростта на скъсяването на полите.

С настъпването на ерата на хипитата миниполите отстъпват място на дългите поли и панталоните чарлстон.

Късите поли никога не изчезват от гардеробите, а с версиите от дънков плат и кожа по-късно минижупът преживява ренесанс. /АФП