Всяка осма жена е с рак на гърдата

Развенчаване на 4-те мита за рака е темата на Световния ден за борба с коварната болест, който се отбелязва на 4 февруари /утре/. Инициативата е на Световната здравна организация към ООН, а целта е да повиши обществената ангажираност към опасната болест, която е един от основните фактори, причиняващи смърт в световен мащаб. Д-р Венета Котева, медицински онколог в "Централ Онко Хоспитал" - Пловдив, посочва аргументи от дългогодишната си лекарска практика, с които развенчава 4-те основни погрешни схващания за болестта:

Мит 1: "Ние не трябва да говорим за рак". Неговоренето е свързано с народопсихологията. Българите са суеверни и смятат, че когато споменат злото, то идва. Властва и принципът "това на мен няма да ми се случи". А трябва да се коментира това социално значимо заболяване, защото ракът е на второ място в ЕС като причина за смъртност след сърдечно-съдовите заболявания и честотата му тревожно нараства. С най-голяма честота са злокачествените заболявания на млечната жлеза при жените – засягат всяка 8-ма жена и ракът на простатната жлеза и белите дробове при мъжете. Следват туморите на дебелото и правото черво и гинекологичните злокачествени заболявания при жените.

Ние трябва да говорим за рака, подчертава д-р Котева, защото говоренето включва превенцията му. Трябва да говорим за рака като за хронично заболяване, трябва да се знае, че открити в ранен стадий много от злокачествените тумори могат да бъдат лекувани ефективно.

Избягването на темата за рака предизвиква негативни вярвания, нагласи и поведения, които увековечават митове за болестта, предизвикват страх и дори възпрепятства превенцията, пречи на хората да търсят ранно диагностициране и лечение.

Какво би могло да помогне: Психологическата помощ при този тип заболявания е необходима, както за болния така и за близките, казва д-р Котева.

Мит 2: "Няма признаци или симптоми на рак". Това не е вярно и фактите го доказват. Много пациентки идват при нас след като са открили бучки на млечната жлеза при опипване, когато са били под душа или в легнало положение, посочва д-р Котева. При примес на слуз и кръв в изпражненията задължително трябва да се потърси лекар-специалист, защото може да са симптоми за тумор на дебелото черво. Нормално е всеки човек да се самоизследва. Има признаци за болестта, за които можем да прочетем дори в интернет.

Самонаблюдението е част от превенцията, то е най-важното за по-ранната диагноза. Превенцията включва скрининг на най-честите локализации на рака. При мъжете над 45 години е задължителен тест на простатно специфичния антиген PSA, при жените цитонамазка на всеки 6 месеца, независимо от възрастта, а след 50 години – мамография на всеки 2 години ако има показания.

Мит 3: "Нищо не мога да направя, за да се предпазя от рак". Медицината не е безсилна - има карциноми, които са абсолютно лечими, особени когато са хванати в ранен стадий. Това е свързано с превенцията. Фамилните лекари трябва да се включат и да просвещават пациентите.

Рискът за развитие на болестта може значително да бъде намален ако: Спрете тютюнопушунето и избягвате помещения, където може да станете пасивни пушачи, не злоупотребявате с алкохол и по-специално с концентрирани напитки, избягвате прекомерното излагане на слънце, редовно ходите на профилактични прегледи, наблягате на физическата активност и нямате наднормено тегло.  

Мит 4:"„Аз нямам достъп до лечение и превенция на рака. Всеки може да си осигури превенция с адекватното съдействие на фамилния лекар. В пресата може да се научи и за специалните национални програми за профилактика на определени туморни локации.

Всеки има достъп до лечение – има достатъчно болници и пътеки, които обхващат оперативното лечение, химиотерапията, лъчелечението.

Онкологията е най-бързо развиващата се медицинска специалност. За няколко десетилетия сме свидетели на появата на терапевтични възможности, които позволяват да се увеличи продължителността и  да се подобри качеството на живот при това хронично заболяване. В "Централ Онко Хоспитал" се прилагат световните стандарти по медицинска онкология, които включват и най-новите направления като прицелна /таргетна/ терапия, която предполага индивидуализиране на лечението при пациентите.