Рибарският занаят е основен поминък за местното население в Тутракан от хилядолетия. Рибното многообразие, природните забележителности и хилядолетната история на риболовния поминък в Тутракан са привлекателни маршрути за всички любители на туризма. За тяхното популяризиране вече са заснети шест епизода, които формират документалната поредица „ъ”, осъществена по проекта на Община Тутракан „Промоционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и аквакултура в община Тутракан”.

Един от героите на поредицата е професионалният рибар Милен ПОРОЖАНОВ, който с малки прекъсвания е в професията от 40 години.

„През пролетта обикновено се работи на винтери – това са едни обръчи обвити с мрежи – вид капан. Понеже водата е висока, голяма, рибата се пръска и на мрежи няма риба. Аз най си уважавам дневния риболов. В реката има всякакви риби, дори и да са намалели, Дунавът си е велик и никога няма да изчезнат.

През лятото нивото на реката спада и тогава в Дунава влиза скумрия от морето и риболовът се сменя от винтери на мрежи. Ползват се различни видове мрежи за различните риби, както и кльонк – един специален уред.

Уловът на риба през есента зависи от видовете мрежа – найлонови, капронови - трябва да са направени професионално, за да имаш успех.

През зимата нещата се сменят и в реката тръгва една друга риба – михалц, и тя се хваща на малки винтерчета. Михалца е дънна риба и всички я харесват, ние я наричаме миалц. Много е актуална в момента, всеки иска да си вземе и от нея се прави рибена чорбичка със зелева чорба. Просто си е гевезелък за зимата” – кулинарно приключва своя разказ Милен Порожанов.