Орязването на парите на министерствата се оказа скромно и избирателно

Социалнослабите, закъсалите държавни предприятия и партиите се оказаха сред най-облагодетелстваните от разпределението на парите в проектобюджета за 2014. Противно на уверенията за повсеместно и значимо по размер орязване на разходите на министерствата, намаленията се оказаха скромни и избирателни. Това става ясно от проектобюджета за 2014 г. Документът бе публикуван вчера на сайта на финансовото министерство.

За пръв път бюджетът на социалното министерство надхвърля прага от 1 млрд. лв. и задминава този на МВР. За 2014 г. то ще получи 1.06 млрд. лв., или 94 млн. повече спрямо заложеното за 2013. Вдигат се и редица социални плащания и пенсиите, които са включени в бюджета на НОИ. И с увеличения си бюджет обаче социалното министерство трудно ще се справи с разходите си, а самите социални плащания и пенсиите ще продължат да бъдат все така обидно ниски.

Въпреки че не успяват да изхарчат субсидиите си и държат парите на депозити, партиите и догодина ще получат по 12 лв. за всеки гласоподавател, когото са привлекли. На въпрос на "Сега" защо субсидията не се намалява въпреки наличието на подобни предложения и предизборни обещания, финансовият министър Петър Чобанов се измъкна с обяснението, че Народното събрание има окончателното решение по темата.

Сериозна инжекция през 2014 г. ще получат държавните фирми и предприятия, които взимат субсидии от бюджета. По това перо за догодина са планирани 772 млн. лв. разходи при 419 млн. лв. за т.г., или увеличение от близо 353 млн. лв. Как ще се разпределят тези пари ще стане ясно от постановлението за изпълнение на държавния бюджет. За момента са публични само сумите, които ще бъдат разпределени за тези субсидии в транспортното министерство. То ще захрани БДЖ "Пътнически превози" със 179.9 млн. лв. и "Български пощи" - с 12.5 млн. лв.

Увеличените субсидии за нефинансови предприятия са "изяли" ползите от намаление на част от разходите на министерствата. Така отделни министерства като икономическото и транспортното имат сериозен ръст в планираните харчове. От проектобюджета е видимо отстъплението от първоначално обявените намерения за сериозно свиване на текущите разходи на ведомствата. По неофициална информация се очакваше те да бъдат намалени с 12%. Този процент е приложен с абсолютна точност при част от администрациите - на президента, на омбудсмана, на серия от комисии като тази за личните данни, за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията и други. При министерствата обаче е далеч по-скромно. Намалението при финансовото министерство например е едва 1.4%, при военните е 5%, в Министерство на правосъдието е 2%. На въпрос с колко точно са орязани разходите за заплати, за които бе разпоредено с писмо да бъдат намалени с 10%, финансовият министър Петър Чобанов не отговори конкретно. От разходите за заплати по консолидираната фискална програма, в която влизат и бюджетите на осигурителните фондове и общините, обаче става ясно, че процентът е по-нисък. Перото за заплати намалява незначително от 4.22 млрд. лв. на 4.199 млрд. лв.

Финансовият министър Петър Чобанов вчера не влезе в детайли по проектобюджетите на отделните министерства, като се аргументира, че секторните политики ще бъдат представени от министрите. Според Чобанов съкращенията в разходите на ведомствата са приети след много сериозно съгласуване и това е помогнало да се осигури свободен ресурс за реализиране на нови целеви политики с бюджета чрез създаването на два фонда - за растеж и устойчиво развитие на регионите с бюджет от 500 млн. лв. и за структурни мерки в образованието с бюджет 100 млн. лв. За фонда за растеж ще могат да кандидатстват както министерствата, така и общините, а проектите ще се класират от междуведомствен съвет с участие на министрите и представители на сдружението на общините. На въпрос как ще се гарантира, че този ресурс няма да се насочва до близки на управляващите местни управи, Чобанов отвърна, че централизираното му харчене е много по-прозрачен инструмент от разхвърлянето на тези пари по министерствата и ще гарантира по-ефективна публична политика.

"С бюджет 2014 се опитваме да променим наложилия се през последните години модел за рестриктивна фискална политика, която задържа растежа. Слагаме край на практиката всяка година да се добавя по малко ресурс на всички ведомства, без да има ясна насока на политиките", обобщи Чобанов. С двата целеви фонда и по-високите субсидии за държавните фирми и предприятия разходите по републиканския бюджет са с 1.37 млрд. повече от м.г. В консолидирания бюджет обаче разходите скачат само с 380 млн. лв. спрямо тази година при ръст на приходите от 501.2 млн. лв.