Георги Гергов - възход без край...

През далечната вече 1956 година във врачанското село Джурилово се ражда Георги Гергов, бъдещ бизнесмен и милионер, червен политик и светска личност в мащабите на постсоциалистическа България. Родното му село от 1950 година носи името Нивянин по поетичния псевдоним на един партизанин, родом от тук, Иван Недков.

Георги Гергов  израства в селото, учи тук и естествено започва работа в ТКЗС-то.

Работният младеж е оценен и само след година го правят бригадир, но това едва ли удовлетворява иначе амбициозният Георги. Той иска размах и по-голяма мащаб и едва на 19 години, през 1975 година, решава, че поле за изява ще му бъде един от големите свинекомплекси на соцдържавата ни от онова време – този в Маноле, Пловдивско. Тъй като пътят му в живота е ясно проектиран – земеделието – той се квалифицира като зооспециалист. Силата му обаче е в практиката, а не в науката.

Нисък, подвижен и работар, той скоро започва да прави кариера в свинекомплекса. След 11 години, през 1986, вече е негов директор. Онези, които обичат историите за способните хора,  издигнали се от ТКЗС-то до началническия кабинет в голям свинекомплекс само с дарба и труд, ще останат разочаровани. Защото успехът на Гергов в кариерата, колкото и тя да е провинциално-селска, е свъзран с два факта, които нямат нищо общо с предприемаческия дух или мита за работливия българин. Първият е политическата кариера, която той прави, стигайки до поста партиен секретар на комплекса. И то преди да навърши 30 години, което показва, че е

изминал на един дъх пътя от комсомолски активист до партиен другар

и то от отговорните. Вторият – рамото, което получава от свой познат и приятел, оказал се на висок пост във властта точно когато трябва – адашът Георги Танев. Когато е трябвало да се подскаже, кой да стане шеф в свинекомплекса, Танев е начело на ДКМС – младежката организация по времето на социализма, от която се излюпваха висшите ръководители на икономиката и обществения живот в България по времето на  Тодор Живков. За него е нищо работа да подхвърли в съответната „шапка”-министерство и стопанско обединение, които определят кой да стане началник в соцвремената едно име. И то скоро ще изплува. Така, точно в годината , когато навършва 30 години, Георги Гергов става директор, макар и на свинекомплекс в провинциално пловдивско село. Според неофициални данни двамата с първия комсомолец на държавата по онова време се познават още от работата на Гергов в родното му село по комсомолска линия, но потвърждение за това днес е трудно да се намери. Вероятно пътищата им са се пресекли и по някоя от редовните бригади, организирани в помощ на селското стопанство по онова време.

Това назначение обаче се оказва онази решителна крачка, която прави само след три-четири години от селското момче богат човек и преуспяващ бизнесмен във вече поелата по пътя на пазарната икономика България. По късно, когато вече е станал човек с пари и влияние, той ще се възползва от едно друго познанство - това с Румен Петков, който  като студент в Пловдивския университет е живял под наем в семейството на Гергов.  Но това ще е по-късно, когато нещата вече са стигнали дотам, че парите се лепят по пръстите на бившия директор на свинекомплекса в Маноле.

За незапознатите със селскостопанския сектор от времето преди 1989 година трябва да се каже, че оглавения от Гергов комплекс не е нещо малко и незначително, той има над 20 000 свинемайки и в духа на социалистическите мащаби бълва огромна продукция от месо към пазара. Стремежът да се правят грандиозни обекти е типичен за номенклатурата от онова време и дори отглеждането на свине не прави изключение.

Но колкото и да е „обект от национално значение” свинекомплексът и неговия директор вероятно щяха да останат такива още дълги години, ако не бе дошъл 10 ноември и в държавата не бяха се разместили пластовете на властта. Още повече, че малко преди промяната през същата тази 1989 година  избухва скандал в свинекомплекса и главен обвиняем е Гергов.

От комбината са изчезнали над 300 хиляди лева, а в размирните времена посредством препоръки от високо скандалът е потулен и директорът се измъква безнаказано. Ако не бе 10 номври, вероятно Гергов щеше да бъде отстранен и пратен в глуха линия, а ако покровителите му не се окажат достатъчно силни, можеше и да бъде и съден. Но това би станало, само при условие, че промяната се бе отложила. Тя обаче идва и късметът на Гергов го измъква от сложната ситуация. Най-важното – той остава директор, а това вече е позиция, която носи дивиденти.

Идва златното време за хората , които  промяната е заварила на стратегически места и на които се дава възможност  да приватизират /откраднат/  онова, което дотогава са управлявали като представители на държавата. И повечето от тях го правят, къде по-успешно , къде по-неуспешно. От тези именно среди излизат и над 80% от богатите днес българи. Като започнем от задграничните дружества, минем през заводите и комбинатите и завършим с ТКЗС-тата и свинекомплексите, всичко бе опоскано в създаденото безвластие и в годините на първоначално натрупване на капитали, както пишат класиците идеолози.

Първият милион на Гергов идва като по поръчка, твърдят запознати с житието му от онова време. В началото на 90-те Георги Гергов още се води директор, но свинекомплексът на практика е ликвидиран, животните са изклани и изядени или изнесени зад граница. Изведнъж от Гърция се получава съобщение, че идват четири кораба фураж за свинете. Пристигат корабите с фураж, платен от българската държава. Да, но свине вече няма. Гърците казват, той е платен и си е ваш. Само, че соцдържавата, която го е платила, вече я няма. При тази манна небесна за директора, той прави крачката и от държавен директор на несъществуващо предприятие се превръща в милионер, като продава за своя сметка фуража. Неофициално се твърди, че в джоба му са влезли около 10 милиона долара, ако някой се поразрови, може да разбере и точната сума – корабите носят товар, който е записан някъде по митниците, цените на фуража от периода също могат да се намерят. Стоката е конвертируема, тя се търси и реализацията й е елементарна.

С толкова пари нещата изглеждат по-съвсем различен начин за Гергов, за разлика от милионите българи, ударени от инфлацията, чакащи пред празните магазини и получаващи заплата колкото да не умрат от глад. Сложил солидна основа на богатството си, бившият директор напуска през 1991 година комбината и става съветник в Министерството на Земеделието, а през 1993 година започва да търгува със зърно.

Парите от първите милиони се завъртат, взима и кредити и към джоба му потича пълноводна река. Предвидливо обаче Гергов не харчи само за лични нужди, а инвестира. Първите му покупки са свързани с първите му удари – купува през 1995 година същия свинекомплекс, който на времето е ръководил, добавя към него и фуражни заводи в Стара Загора, Бургас и Пловдив. Така затваря цикъла и сам си произвежда храната за животните, което пък прави произвежданото месо конкурентно на пазара. Но за човек с много пари като Георги Гергов свинете и фермерството  явно не са достатъчни. Той прави доста странен завой в инвестициите си, вероятно подсказан му от хора от любимата му червена партия. Насочва се към туристически обекти, но не каквито и да е, а подбрани, предимно от използваните от властта и правоимащите преди 1989 година.

Първата перла в короната на новопоявилия се туристически бос е комплекс на ЦК на БКП в курорта „Св.Св. Константин и Елена”, бивш „Дружба”, прекръстен от него на „Слънчев ден”. През 1999 година за смешните 8 милиона германски марки Гергов придобива собствеността върху шест отделни сгради, огромен парк, прекрасна плажна ивица и почти завършено яхтено пристанище. Използвано от втория ешалон на партията – майка преди промените, в летовището ежегодно минават по няколко хиляди служители на градски, районни, окръжни комитети на БКП. Почивките са евтини, затова пък условията – прекрасни. В комплекса има тенис корт, лятно кино и два огромни паркинга в борова гора. Кой и защо подари на Гергов този комплекс, така и не е съвсем ясно. Ясно е само едно – след тази покупка шефът на свинекомплекса вече е изискан хотелиер с претенции и високопоставени партийни гости. Вероятно някъде по това време изниква и определението за Гергов като хотелиерът на властта. Инвестицията си той избива като довършва и продава на отделни апартаменти сградата на яхтеното пристанище и дори излиза на плюс. Още може да се срещнат обяви за препродажба на тези апартаменти на брега на морето, като цените започват от 2500 евро на квадратен метър. 

Оттук нататък ударите му продължават, кой от кой по-печеливши. Гергов е вече човек, ползващ се с доверието и подкрепата на силно влиятелни икономически кръгове в и около БСП. През 2004 година

придобива ЦУМ за 30 милиона евро, както и 47% от “Търговски Дом” във Варна, като закупува акциите от известната “Феста Холдинг” на Петя Славова. И като за капак на всичко придобива Пловдивския Панаир.

Появяват се и първите анализи на това защо и как бившият шеф на свинекомплекс успява да напазарува толкова апетитни и за него евтини части от държавната и партийна баница. Според пловдивския бизнесмен Петър Станчев  за успеха на Гергов съществен принос има и

масонска ложа с име Слънце-Ориент,

организирана от бившия президент Първанов. Ложата е замислена като център за икономическо и властово влияние по оста Свиленград - Пловдив. Такава ложа наистина е регистрирана като сдружение в Пловдивския Окръжен съд през 2005 г. Самият Станчев твърди, че също е масон, но в друга ложа. Ето как бизнесменът обяснява  реализацията на схемата при придобиването на мажоритарен дял в държавния някога Международен панаир Пловдив:

„Значи, тази ложа какво прави? Гергов му трябва сега в момента оценка на стойността на Пловдивския панаир и сградите в него. Той хваща другарчето си по ложа Цацаров и казва: "Искам да си направя оценка на тия имоти". Цацаров вика: "Няма проблеми". Гергов пише официално писмо до съда и иска трима оценители да направят тази оценка, като  той сам си предлага трима оценители с оригинален документ до съда. Съдът му приема естествено и тримата оценители. От първата оценка до предложение и т.н. до крайните му оценки, цялата работа се прави за една седмица. Няма тука насрочване на заседание, нормална процедура... всичко се праска, все едно е собствен съд, разбираш ли, по бърза процедура... Оценката се умножава от първия оценител до следващия над сто пъти се завишава...”

Както се вижда от документите, разпространени и в интернет, само в рамките на няколко седмици в края на 2006 г. експертизата е изготвена и Румен Овчаров, тогава министър на икономиката,  взема решение да се вкара

апорта на Гергов в Международен панаир.

Бързането си има причина. От 01.01.2007 г. България става член на Европейския съюз и този номер може да бъде засечен като нерегламентирана държавна помощ.

Просто, ясно и много работещо, но не за всички,  а само за отделни представители на българския бизнес. Гергов става любимец на властта в периода 2005-2009 година и затова едва ли е учудващо, че отбелязването на неговата 50 годишнина през 2006 година се превръща в бляскаво светско събитие на покровителствани и покровители. В ресторанта на приватизирания от него чрез класическа РМД схема хотел “Ленинград” сега “Санкт Петербург” за мизерните 1.58 млн. долара са всички от върховете, както и тези, на които предстои да се издигнат. Сред именитите гости на юбиляра са президентът на страната  Георги Първанов, тогавашния кмет на София Бойко Борисов, медийни гурута като Тошо Тошев и Венелина Гочева. На отделна маса са близките до президента интелектуалци, групирани около издателя Иван Гранитски. Тук са и бившите партийни ръководители от времената на Тодор Живков като Дража Вълчева.

Магистратите са представени от прокурорите Росен Димов (ръководител на Апелативна прокуратура), Димитър Ангелов (ръководител на Районна прокуратура – съпругата му е адвокат на Гергов), Андрей Атанасов (ръководител на Окръжна прокуратура) и много съдии начело със Сотир Цацаров – председател на Окръжен съд.

Естествено, на партито са и представители на МВР- комисар Йордан Кюмюрджиев и комисар Ангел Рангелов – бивш и настоящ за този момент ръководител на полицията в областта. По-късно и двамата се хвърлиха в политиката, спонсорирани от рожденика.

Тук е и групата на верните на Първанов социалисти – Румен Петков, Корнелия Нинова, Петър Мутафчиев.

Любопитното е, че почти всички са членове на масонската ложа, оглавявана от Гергов. В продължение на два часа безкрайна опашка от гости връчва подаръци на семейство Гергови, а пирамидата от букети достига тавана на ресторанта, разказват свидетели на събитието.

Името на Георги Гергов и днес  фигурира като съдружник, акционер и член на управителен орган в над 45 юридически лица със стопанска и нестопанска цел, показва справка в масивите на Сиела. Той дори се опитва да създаде Министерство на туризма през 2007 година, но премиерът тогава Сергей Станишев не уважава призива му, вероятно поради тесните му връзки с Георги Първанов. А Гергов по онова време не е само инвеститор, но и председател на Националния борд по туризъм.

Не спира и инвестиционната му активност и то в нови сфери на икономиката. На 7 май 2008 година той купува пловдивската фирма "Пътища" АД, която има дялово участие в дружества, сред които "Българска пътно строителна компания", "Минстрой - Пътища" и "БКС Горна Оряховица". А на 8 май става почетен консул на Руската федерация в Пловдив. Навлизането му в пътния бизнес, където се подвизават някои от най-богатите и властни хора в България като Васил Божков не е случайно. Гергов знае, че предстои да се излеят милиарди евро по европрограмите в нови магистрали, а без фирма с история няма как да се докопа до апетитни поръчки. Очевидно е, че той разчита и на покровителството на хората около Първанов, както и на приятелите си масони за това.

Голямото хоби на Гергов и семейството му са конете.

За расови икзимпляри той харчи огромни пари. Спонсорира щедро и федерацията по конен спорт.

Сега изглежда амбициите на бившия шеф на свинекомплекса в Маноле се насочват към политиката.  Последният му призив е от началото на септември и гласи: „Време е в Пловдив да има червен кмет!”. Това заяви Георги Гергов на традиционния събор на левицата в местността „Копривките” . Сред 5-те хиляди участници, извозени с около 140 автомобила и 75 автобуса, бяха Сергей Станишев, депутати, антифашисти-ветерани. Специален гост беше бившият министър-председател Георги Атанасов. Гергов е уверен в победата, защото продължи с думите: "Аз за това съм председател на местната структура, за да победим. Следващият кмет на Пловдив трябва да е червен. Ще вкараме осем депутати в Европейския парламент, ще ги размажем", зарече се водачът на социалистите в града под тепетата.

Гергов е представен и в кабинета „Орешарски” чрез земеделския министър Димитър Греков. Милионерът е бил негов студент. След години пък Греков е част от неговата масонска ложа. Свързва ги старо приятелство, което със сигурност ще даде нови плодове.

Дали ще се реализират политическите амбиции на Гергов, ще се види през май догодина, когато са изборите за европарламент. Но дори и да не успее в политическите си намерения, Гергов ще си остане фактор не само в Пловдив, но и в страната. С толкова пари, собственост и работещи за него той е в състояние да влияе и то съществено на националната политика. Нещо, което прави от години и вероятно ще продължи да прави.

Източник: Екип на Фрог нюз