Обществото остава твърде поляризирано по отношение на протестите

Три месеца след предсрочните парламентарни избори на 12 май броят на българите, които искат нов вот, продължава да расте. Според последното национално изследване на "Галъп" от периода 1-8 август 56% от анкетираните остават убедени, че трябва да има предсрочни избори в рамките на една година. Резултатите от подобен сондаж на същата агенция от юли потвърждават, че става въпрос за трайна нагласа - тогава за това настояват 54% от запитаните. С близки резултати излязоха по същото време и държавните социолози от НЦИОМ - 47 процента са за избори и 35 на сто за пълен мандат на новия парламент.

Данните на "Галъп" сочат, че хората не са единодушни кога да се проведе вотът - 15% искат това да стане веднага, 17 процента са готови да изчакат до 6 месеца, други 19% искат избори 2 в 1 - за НС и Европарламент през май следващата година, а 5 на сто са склонни дори да изчакат до втората половина на 2014 г. Само 24% смятат, че настоящият парламент трябва да изкара мандата си докрай.

Социолозите не откриват промяна в отношението към правителството на Пламен Орешарски. Обществото продължава да е силно поляризирано - 40% искат оставката му, а 38% настояват да си стои. През юли съотношението бе съответно 41:40 на сто. В проучването на НЦИОМ обаче 60% от анкетираните искаха Орешарски да се оттегли веднага или в близкото бъдеще, а само 30% подкрепиха оставането му.

Същото полярно разделение откриват от "Галъп" и в обществената оценка за протестите - 44 на сто ги подкрепят, а 42% - не. Разликата с резултатите от миналия месец е незначителна - тогава на страната на протестиращите са били 39%, а срещу тях - 43%. Данните на НЦИОМ от юли показват съвсем друга картина - 58 процента от анкетираните подкрепят хората на улицата, а 42% им се противопоставят. Според "Галъп" протестите имат значителен потенциал - освен че 8% от българите участват активно в тях, други 30% заявяват готовност да се присъединят.

От агенцията смятат, че не е настъпила особена промяна в електоралните нагласи в сравнение с миналия месец. БСП продължава да води с 22%, следвана от ГЕРБ със 17.5 процента, ДПС - 6 на сто, ДБГ на Меглена Кунева - 2%. Социолозите обясняват изоставането на партията на Бойко Борисов с изпадането й в нетипичната роля на опозиция, както и с вътрешните трусове заради напускането на партийни фигури. Конкурентните националистически формации на НФСБ и "Атака" са с по-около 2.5%. Почти същите данни представиха през юли и от НЦИОМ, само че в тяхната класация водеше ГЕРБ. Според "Галъп" единствената политическа алтернатива, очертала се досега - Реформаторският блок, събира подкрепата на 7%. Социолозите обаче предупредиха, че този резултат може да е само механичен сбор от подкрепата за влизащите в него партии и че не е ясно дали този електорален потенциал би се транформирал в реални гласове на избори.
----СПАД
Лек спад отбелязва рейтингът на президента Росен Плевнелиев през последния месец - от 41 на 37%. Процесът е закономерен, тъй като всяко пряко включване на държавен глава в текущия политически дебат в последните години е било свързано с изгубване на част от подкрепата към него, обясняват социолозите. Действията на Плевнелиев са оставили у 45% от българите впечатлението, че той не е безпристрастен, докато 30% го смятат за обективен. Изненадващо софийският кмет Йорданка Фандъкова се оказва с по-високо доверие от него - 38 на сто. Бойко Борисов е далеч назад с 20%, изпреварен от лидера на БСП Сергей Станишев с 26%.