От уста на ухо тръгнала мълвата, че в България е евтино, поморийската кал цери много болежки и потокът от Русия тръгнал мощно насам

Поморие, квартал "Малката Москва". По обед половината от населението отива на плаж, другата половина вече се връща от морето. Някои от руснаците са любезни, други дори не отговарят на поздрава "Добър ден" и студено обръщат гръб. Казано по нашенски - правят си оглушки. Хора всякакви, както е навред по света, пише в. "Труд".

"Малката Москва" носи името си от това, че тук са се заселили много московчани. Може да се каже, че кварталът е сътворен заради поморийската лечебна кал. От уста на ухо тръгнала мълвата, че в България е евтино, поморийската кал цери много болежки и потокът от Русия тръгнал мощно насам. 

"Поморие е като нашия Крим, но не е така горещо", говорели помежду си руснаците и се навивали да пътешестват до България. Един поглед бил достатъчен, за да се влюбят в българския град. Някои вече си купуват дори по пет-шест апартамента и после ги търгуват. Други се заселват тук трайно. Много пенсионери идват, за да останат завинаги. 
В Поморие руснаците, които са си купили апартаменти, наброяват 4000 души. Всякакви други цифри са раздути. Чужденците са със самочувствието, че те спасяват имиджа на града като курортен. Поморийци отричат и посочват, че в града им има и ирландско селище. Идват и всякакви други чужденци - чехи, поляци, германци и англичани - заради красивите хотели, плажа и прочутата лечебна кал. - "Може да си имаме и "Малката Прага, Варшава, Берлин..." Градът съществува от повече от 1500 години."

Людмила си пишела с  наша "девушка"

"За пръв път съм тук. Чух за Поморие от сестра ми. От Москва съм и се казвам Людмила. Честно казано, дошла съм тук, за да се лекувам. Не говоря български. Харесват ми хората - любезни са и дисциплинирани. Харесва ми и климатът. Малък и приятен град, хубаво е...", обяснява ни рускинята. Току-що е напазарувала в местния супермаркет и яхва велосипеда си, за да отиде до лечебното езеро. 

Тя е педагог и разказва, че навремето си пишела с "девушка" от България. Момичето било от София. Но след толкова години двете загубили следите си. 

"Сънародниците ми, които живеят тук, трябва да учат български. Това е уважение към страната и хората", заключава Людмила. 

От близка кооперация излизат две жени с две деца. По-младата обяснява, че са от град Твер.Тя е юрист по образование, а спътницата е нейната баба - Александра. "Харесва ни хубавият плаж, времето. Трета година сме тук. Добре е и за децата", разказват рускините. 

Нина е от Москва. Учителка по руски език. Купила си е разговорник, но само когато се говори по-бавно на български, разбира езика. 

"Ние имаме апартамент тук. От три години сме си го купили. Лечебните процедури много ми харесват. Ходя в санаториума", разказва Нина. И накрая внезапно изстрелва: "Хубаво градче, а не е достатъчно чисто."

Братушки се скатават за данъци

"Някои от руснаците преотдават апартаментите си на трети лица, без да им правят категоризация към общината и не плащат туристически данък. С един данък сгради и такса смет само парите не стигат да оправим района. В същото време се жалват, че не е достатъчно чисто", връщат топката в полето на "Малката Москва" общинари от кметството. По думите им други от "братушките" умишлено не вземали акт 16 , за да не се води апартаментът на отчет в общината и не плащали данък сгради. 

"Така ощетяват местните жители. В чужда държава си, в чужд град си, а не спазваш правилата... Но никой не смее да го каже това, защото сред тях има много симпатични хора, които са изрядни", обясняват поморийци. Обаче са категорични, че няма възможност да направят руска детска градина. За нашите деца няма места, няма как, аргументират се местните.

Семейства руснаци, които се местят по градовете край морето за постоянно, се насочват освен към Поморие, и към бургаския квартал Сарафово. В момента там живеят и най-заможните бургазлии. Кварталът е изнесен извън града, в същото време има редовен транспорт, който за пет минути стига центъра.

 В Бургас пък руснаците търсят апартаменти до Морската градина и плажа в комплексите "Лазур" и "Зорница", от вътрешните части предпочитат "Възраждане". 
Брокери коментират, че руснаците продават по-рано закупени имоти на юг - в Приморско и Царево, и се насочват към по-северните части.

От община Бургас вече са направени постъпки за генерално руско консулство. В момента има почетно, което поема болежките на пребиваващите у нас и помага на нуждаещите се.

Комплименти за родната "милиция"от Сибир

Юри и Люда са пенсионери от Сибир. Макар да не са в "Малката Москва", вече три години живеят у нас край морето. Визите им изтичат, те се борят за нови, получават ги, пак идват. Решени са да прекарат тук остатъка от живота си. Нямат пари да си купят апартамент и затова са на квартира. Люда се е хванала чистачка в офис на руска фирма и припечелва по някой лев, макар да работи само час-два на ден. Ходят ненаситно на плаж и най-прилежно учат български.

Групово им прожектират руски филми, преведени на български - със субтитри. За най- належащи нужди не ползват речник, а молят хазяйката си да им каже няколко "важни" изречения, с които да се оправят. От книжарницата дори си купуват книги с български народни приказки и се опитват да сричат. Любимата им българска приказка е "Житената питка".

Като се замислим - руснаците донякъде ни припомниха в колко прекрасна страна живеем. Особено като се сетиш за Сибир и направиш сравнението... Колко хубави са климатът, морето, плажът, поморийската кал, разкошните малки градчета по брега. Макар и много от нас да са пръснати тук и там по света като "Другата България".