Който наблюдава българските протести отвън, не бива да се заблуждава, че всичко се върти около свалянето на едно правителство

След само година Европа ще отпразнува 25-ата годишнина от революцията през 1989-а. Предстои да се навърши четвърт век от падането на комунизма. През този четвърт век в Централна и Източна Европа израсна ново поколение, на което несвободата и плановата икономика са му познати само от разказите. Тъкмо това поколение обаче е дълбоко разочаровано от онова, което се случи след революцията. Нищо чудно тогава, че стотици хиляди хора от страни като Полша или Литва загърбват родината си и заминават на Запад. В това отношение България не прави изключение - и тя губи голяма част от своята младеж. Тъй като раждаемостта намалява, а смъртността се увеличава, броят на жителите й междувременно се е сринал до ниво под 7 милиона. А само преди 20 години българските граждани наброяваха близо 10 милиона.

Бунтът на новия елит 
Причините за това развитие са видими с просто око. Месечна заплата от средно 200 евро няма как да стигне за живот. През изминалите 24 години всички български правителства се провалиха в опита си да създадат условия, които да помогнат на хората да преодолеят бедността. Обществото е докарано до дълбоко отчаяние, а в подобна атмосфера и едно повишаване на цените на тока е в състояние да предизвика масови протести и самозапалвания, каквито преживяхме през февруари. От пет седмици насам текат нови демонстрации, но този път те се различават коренно от предишните протести. Хилядите мъже и жени, които излизат всеки ден по улиците на София, настояват за нещо, което е според тях фундаментът на всички желани подобрения: те искат истинска демокрация. Обединява ги убеждението, че е крайно време да се сложи край на всички онези порочни преплитания, които са основната причина за големите обществени злини.

Вярно е, че в София не протестира цялата нация; сред населението в провинцията правителството все още се радва на подкрепа, а в Пловдив или Варна протестите не са така масови, както в столицата. Но това е типично за всеки бунт. Начело на промените винаги застава един авангард - в случая с България това е новата градска средна класа, която се оформя тъкмо в тази битка. Става дума за по-образованите, за онези, които създават благата и културните ценности на нацията. Сред тях има много млади хора, които определено могат да бъдат смятани за бъдещия елит на нацията - елит, с който България може да се гордее.

Истинска или фалшива демокрация? Външните наблюдатели не бива да оценяват ставащото по обичайната схема. Защото сред противниците на правителството на БСП има и много млади социалисти. Партийният лидер Станишев, който от години насам полага усилия за вътрешнопартийни реформи, е изложен на силен натиск - не само от страна на старите кадри, но и от страна на младите, които искат най-сетне "европейски условия" и в партийните среди.

И опозицията на бившия премиер Бойко Борисов не е пощадена от критики - най-вече поради факта, че Борисов допринася за решаването на проблемите също толкова малко, колкото и Станишев. При тази фундаментална криза на Борисов не му хрумна нищо друго, освен да бойкотира парламента. А това показва неговата суетна безотговорност. Затова Еврокомисията в Брюксел и другите правителства на държавите от ЕС не бива да гледат към София през партийни очила. В България, също както и в Унгария или Румъния, става дума за много повече - за това дали демокрацията да е истинска или фалшива. Казано накратко: става дума за окончателното приключване на революцията от 1989-а.