Легендите твърдят, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък

Еньовден е български народен празник,който се чества на 24 юни всяка година.На същата дата Източноправославната църква чества рождението на Св.Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга—Иванден, в Охрид—Ивъндън, във Великотърновско— Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. 
За имен ден на 24 юни трябва да почерпят  всички с имена :  Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна и имена на билки.