Ударът върху ранното пенсиониране на педагозите

Националният осигурителен институт нанесе поредния удар върху учителската професия. Тихомълком по терлици е променен параграф 5, ал. 1 на Предходните и заключителни разпоредби(ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), писа в началото на февруари Plovdivutre.bg. Въпросната промяна обрича учителите на една допълнителна година работа, за да получат ранна пенсия. Това бе една от привилегиите им по закон. За новия вид на параграфа не са уведомени синдикатите, защитаващи правата на преподавателите – Съюз на българските учители (СБУ), и „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

Според новия текст от 1 януари влизат други правила за 3-годишното по-ранно пенсиониране. Тези, които вече бяха придобили право да излязат в пенсия през 2013 г., няма да могат да се оттеглят от професията.

Най-скандалното е, че в надзорния съвет на НОИ „изковал“ новия параграф 5, е имало представители и на КНСБ и на КТ „Подкрепа“, каза тогава дългогодишната шефка на СБУ Янка Такева.

Днес на редакционната ни поща получихме писмо от Ели Татарска от СОУ “Отец Паисий”  град Куклен. Публикуваме го без редакторска намеса:

“ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Кой и защо направи промяна в пенсионната система за учителите през януари 2013г. и защо тази промяна бе огласена два месеца след влизането и в сила?

Всички защитават и отстояват професионалните си права и интереси, а само ние учителите, безропотно приемаме отнемането им. Последната промяна от м.януари тази година ощетява не само личността, а и образователната система. Всички искаме да се модернизира образованието, но това със застаряващ преподавателски кадър не се постига. Преди последната промяна в пенсионната система младите колеги имаха някакъв шанс да започнат работа като преподаватели, а сега тази възможност е сведена до минимум и отдалечена в необозримото бъдеще. Това ме навежда на мисълта, че МОМН  с мълчаливото съгласие на синдикалните организации не се интересуват от бъдещето и качеството на българското образование.

Това мое мнение едва ли ще бъде прието от всички колеги, останали зад  затворената врата. За някои е по-добре да са на работа, макар и недостатъчно активни и полезни за обществото, отколкото в къщи с едни от най-мижавите за страната пенсии.

Явно сме забравили защо и за какво стачкувахме ноември 2011г. С новата  промяна на параграф 5 от чл.68 ал.1 се ощетяват единствено и само родените от м.септември 1955г. до м.април 1957г. За тях прослуженото време се увеличава не с 4, не с 8 месеца, а с години. Какво ни очаква от тук насетне знае само г-н Бисер Петков /управител на НОИ, б.р./ ,а ние и глухи, и слепи, и болни с 35-40г. преподавателски стаж ще се влачим по етажите, за да се опитваме някак да модернизираме образованието.

А може би точно такъв тип учители са нужни на нова европейска България?”, завършва писмото си Ели Татарска.