Всяка Вселена си има Диблър, 

твърди магьосникът Ринсуинд. Нашенската версия, поне на външен вид, рядко е плъхоподобна в лицето. И рядко стига до наденичките, защото по-добре продава нещо, наричано политика - поради липсата на по-точно определение. Но приципът е същият – повечко лук и горчица, или съответно общественополитически дъвки, надничане под чаршафите, циркаджийски спорове и щедри дози популизъм – маскират и най-непродаваемата наденичка. И нашенци купуват нещото на Диблър. Дори не по два, а и по пет пъти, че и повече. Конкретният Диблър винаги стига до фазата ССПГ. Но това е без значение. Клиентите му вече са открили следващия си Диблър и са готови да му купуват нещото, защото той го маскира с още повече лук, популизъм, горчица и обещания. 

И така до ръба на Диска. 

Откъдето може да се направи и скок като този на Феликс Баумгартнер. Ако обаче и параштутът ни е купен от Диблър, остава ни само да наричаме свободното падане скок и да разчитаме някой да изключи гравитацията. Тази седмица най-показателната новина се появи тихичко в петък следобед - Веселин Марешки запазва временния си двуетажен фитнес цял и непокътнат. На закрито заседание тричленка на Върховния административен съд спря предварителното изпълнение на заповедта да се събори втория етаж. За забравилите – така нареченият фитнес е изграден в нарушение на клаузите на строителното разрешително, върху терен изключителна държавна собственост, взет на концесия от областната управа. А на 11 август лично министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова, като 

изпадна в изумление и възмущение 

от нарушението, заяви, че всичко незаконно ще бъде ликвидирано. Само два месеца по-късно вече няма нищо незаконно, а недолюбваният варненски бизнесмен изведнъж се превърна в любимец на форумите. Сърдитото възхищение е най-вече заради откровената подигравка с хората, които твърдят, че управляват държавата. Министерската реакция не е ясна – по това време Лиляна Павлова разказваше на депутатите как конкурсът за избор на строител за тунел под Шипка „би могъл да стартира още през 2013”, макар че финансиране няма и скоро няма и да има. А преди това се опита да забрани и единичното саниране на апартаменти с цел всички да се втурнем към кредитите за цялостна изолация. Докато в Парламента се вълнуваха как да заровят поредните милиони, у нас 

цената на живота падна - до 87 и 50 на човек, 

ако трябва да сме точни. За да спечелят 700 лева, „неизвестни извършители” задигнаха 24 метра медни тръби от кислородната инсталация в Пета градска болница в София и спряха операциите на осем души. Пак през седмицата на поредните частични избори - в село Туховища, неизвестен гений на политическия пиар закара в селото един микробус безплатни обувки. Но явно не си е чел бележките както трябва, защото от микробуса предлагали и двете обувки наведнъж, така че вероятно някои са се сдобили с нови чепици без ясни доказателства за политическа вярност. Нови придобивки има и властта – в Шумен фотографи успяха да заснемат нов хеликоптер, който вози министрите. И военните май ще имат нови самолети на старо – тази седмица се разбра, че страната ни май ще купи осем изтребителя втора ръка без конкурс. Новината не беше достатъчна за военните и можахме да видим любопитно зрелище – недоволни 

военни на мирно шествие, пазено от полиция. 

Кой да пази ще има и догодина – в рамките на следващите 12 месеца ще се сдобием с нови две хиляди полицаи, обеща министър Цветанов, като поясни в типичния си стил: „на фона на тежката финансова криза това е възможно да бъде изпълнено”. Дали и „неизвестните извършители” 

ще станат поне с две хиляди по-малко? 

Седмицата ни даде повод и за далеч по-непосредствени тревоги. В Бургас посред нощ гръмна трафопост и само по чудо нямаше убити. После започнаха да се изясняват подробностите. Пострадалите дълго време искали трафопостът да се махне, но им казвали, че няма как. След взрива за един ден бил пуснат нов трафопост в двора на съседната болница. Собственикът EVN от самото начало търси вината във всички други, а в края на седмицата изненада останалите без дом и покъщина, като нареди да ги изгонят от хотела, в който те трябваше да изчакат довършването на общинските жилища. 

„Хвърковатата чета” от министри 

този път не се появи – дали защото скоро бяха наминали в Бургас, или за да не обидят инвеститора. Министрите бяха заети тази седмица първо в Русе, където рязането на ленти беше три-в-едно, а естетическото чувство на премиера беше подразнено от факта, че навсякъде в театрите седалките са червени. В София раздразнението от ремонта на паметника на Цар Освободител отдавна надхвърли рамките на политическото заяждане – заместник кметът Чобанов най-накрая призна, че реставрацията се прави без проект. Някои експерти го нарекоха „леяро-шлосерски подход”. Дано само крайният резултат не е като този от реставрацията на бабата – ентусиастка в Испания. Тя поне „възстанови” фреска с предимно сантиментална стойност и то без пари, докато за осакатяването на монумента на Арнолдо Дзоки са предвидени милион и двеста хиляди лева. Макар че 

отрязаните крака на коня 

може да ни се видят невинна закачка, ако минат промените в Закона за културното наследство. Според предложението от списъка с места – паметници на културата ще бъдат извадени 19 архитектурни резервата, след което Арбанаси, Старият Пловдив, Котел, Боженци, Жеравна, Мелник, Копривщица, старият Созопол, Ковачевица и Трявна ще загубят защитата си, а автентичният им облик им ще си замине в историята. Там, откъдето се опитаха да извадят тази седмица Людмила Живкова. Не че има нещо лошо в осмислянето на историята, но организирането на една пропагандна по същността си среща под покрива на Историческия факултет на Софийския университет не е добра идея. Най-малкото, защото тази част от историята ни все още не е получила адекватна оценка и разглеждане, но все пак е ясно, че тя далеч не беше само безметежен период на 

„културно отваряне”. 

Но пък сблъсъкът, провалил научната среща, имаше един поучителен страничен ефект. Достатъчно е да погледате само минута – две от срещата на двете настръхнали групи и след това и през ум няма да ви мине да питате дали преходът у нас е свършил – той явно не е започнал. Друга история от последините дни приключи, преди да се е превърнала от виц в сериозна издънка - Софийската апелативна прокуратура препоръча срещу Мишо Шамара и компания да не се завежда дело. Скандалът започна, след като на председателя на СЕМ Георги Лозанов му се сторило, че рапърите са нанесли обида на националния флаг. Между другото, блюстителят на добрите нрави тази седмица го няма никакъв, а в сутрешния ефир на една от националните телевизии мощно прозвуча откровението, че хората 

„искат да гледат как се е..т”. 

Или пък това вече е част от добрия тон от тази страна на Диска. Пак тази седмица шефът на софийския КАТ, тръгнал да обяснява на децата колко е важно да се спазват правилата за движение, им направи следната оферта – когато хванат родителите си да нарушават правилата, да му звънят по телефона, за да може той да им се скара. Всъщност малките могат и да не се правят на Павлик Морозов, достатъчно е да го разкажат на някое приятелче по телефона и е много вероятно „добрият чичко” да ги чуе. Защото според доклада на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-та за една година исканията за подслушване са се увеличили с почти една трета. И цели пет процента от данните са влезли в съда. Останалите 95 на сто от данните не са стигнали в съда и не са  използвани за осъдителни присъди. Докладът 

не отговаря на другата част от въпроса – 

за какво все пак са използвани. По предназначение използва тази седмица нашият премиер всичките си външнополитически изяви. Първо отиде до Букурещ на конгреса на Европейската народна партия и оттам ни съобщи: „Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия.” Засега Ангела Меркел не се е обадила да му благодари. Повече за вътрешна употреба беше друго изявление от Румъния - как „титаничният сблъсък” между ПЕС и ЕНП ще е догодина в София, тоест на нашите избори. Само че в момента лидерът на ПЕС в Европа се казва Сергей Станишев, а ЕНП отсвири Румяна Желева дори от поста заместник председател. В Русия тази седмица „Комерсант” отдели място на 

заканите да напуснем „Южен поток”, 

ако Путин не дойде лично за подписването на договора в София на девети ноември. Само че според руската версия продължението е „не дойде ли Путин в София, Плевнелиев отива в Москва”. Колкото до визитата на руския президент, потвърждение няма и досега. Вероятно то зависи и от сигналите, които ще подаде България по темата „Белене”. Засега стратегическият енергиен въпрос продължава да се използва за развлечение на публиката, която греда наколко серии на сапунката „Референдум”. Според Борисов  той би бил противоконституционен, но премиерът щял да го подкрепи, за да не обвиним, че бяга от "гласа на народа". Така 

политиците се оттърваха от отговорността 

за решение, което трето десетилетие никой от тях не пожела да вземе. После започнаха игрички как точно да се формулира питането, каква е енергията – атомна или ядрена, и в чии глави какви атоми плуват. Всъщност истинският въпрос е дали искаме, а и дали можем да платим цената на една атомна централа в Белене. А за да можем да отговорим така, че да не заприличаме на Черната Златка в час по география, ще ни трябват месеци ограмотяване. Другият вариант е, докато си говорим как искаме да стане по-добре, да постъпим както обикновено и после да критикуваме. През седмицата не стихнаха дебатите и по друга болна тема – лихвите по кредитите и оттам – как изобщо се вземат икономическите решения от тази страна на Диска напоследък. След 

поредното избухване на финансовия министър 

от президентството на два гласа побързаха да напомнят, че политиката, свързана с икономиката, трябва да се решава не чрез интервюта и на части, а след сериозно обсъждане. Симеон Дянков даде нова порция интервюта, в които лансира още идеи. И продължи да твърди, че лихвите са високи /макар че масовата – от 3-4 процента, на практика покрива само инфлацията/ и че в цяла Европа лихвите се облагат /но пък се приспадат разходите по кредитните лихви, което у нас беше отказано от сегашния кабинет дори на младите семейства/. Баснята, че облагането на лихвите ще изкара парите от банките и ще накара хората да инвестират, 

не би могла да залъже дори третокласник, 

след като чуждите инвеститори са забравили пътя към България, а местните фирми една по една избират поредния офшорен рай за регистрация. Колкото до робинхудовския ентусиазъм, че така е „справедливо” и сега богатите ще платят за пенсиите на бедните, далеч по-сериозен ефект би дала отмяната на плоския данък. Тази седмица обаче лично премиерът натърти, че „плоският данък няма да бъде пипан дори при втори мандат на ГЕРБ”. Бяха направени и сметки как само тази година от невзети по този начин пари хазната е загубила  милиард и 200 милиона лева. Страничен наблюдател със сигурност би си помислил, че този кабинет е взел властта преди три месеца, а не преди три години. В поредното интервю, притиснат с въпроси не е ли тревожно един финансов министър да научава през третата си година някои основни положения за данъчното облагане в държавата, Дянков гордо отговаря: 

„Аз съм експерт по макроикономика.” 

След което поля икономическата наденичка с поредната порция горчица – облагане на печалбите от хазарт и от борсата, облагане на транзакциите по банков път и на приходите от аренда, както и промени в пенсионната система. Крайната цел на либералния макроикономист Дянков е да хората да се откажат от частните пенсионни фондове и да си дадат парите и за втората пенсия на държавата. По-голямата част от тези идеи Дянков смята да осъществи през втория мандат на ГЕРБ. „Считам, че е най-удачно кариерата ми да продължи с още един мандат като финансов министър”, разказа Дянков, като призна, че за пратийното благо е готов да се пожертва и за депутат. А на финала смята да потърси спасение обратно в САШ. За нас ще остане изработеното от него светло бъдеще. Което в момента не е особено светло и не дава големи надежди за бъдеще. По данни на Института за пазарна икономика в момента 

една четвърт от българите работят 

и издържат останалите три четвърти. Дори ако държавата затвори Терминал 1 и Терминал 2, застаряването, малкото деца, растящата неграмотност и все по-големите групи, в които вече трето поколение расте само от помощи и не е виждало нито един свой роднина да работи, определено подсказват, че едната работеща четвърт няма как да се увеличи. Освен ако някой не обещае „кръв, пот и сълзи” и не обърне Диска така, че някои да спрат да крадат, други да спрат да лъжат, и всички заедно започнем да работим. 

Диблър обаче не обещава кръв, пот и сълзи. Той иска да си продаде наденичките. Пък и му ги купуват. 

* Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото (ССПГ) (на английски: Cut Me Own Throat Dibbler) е един от многото странични герои, които изпълват създадения от Тери Пратчет свят на диска – търговец