Руският вестник "Комсомолская правда" публикува репортаж за истинските българи и християни - дядо Добри и отец Иван, които живеят, за да помагат на другите.

В България има хора, които заради безкористната си служба на хората, цялостно отхвърлят личния си интерес, водени от стремежа си да вършат добро. Можем да ги наречем съвременни светци.

Дядо Добри - божи скитник

Жителите на София добре познават този 97-годишен старец, събиращ подаяния. Дядо Добри се различава от обикновените просяци по това, че събира милостиня не за себе си, а за ремонт и възстановяване на църкви. Първо за възстановяването на църквата в родното му село Байлово събрал 10 000 лв. Събраните дарения отишли за обновяване на църквите в Калофер и Поибрене. Повече от 25 000 лв. старецът събрал за реставрация на Еленишкия манастир и храм Горно Камарци. Но най-много пари - 35 000 лв., дядо Добри дал за ремонт на главния храм на Българската патриаршия - храм-паметника "Св. Александър Невски".
И това са случаите, получили голямо обществено внимание. А колко от тях са останали неизвестни? Говорят за един женски манастир, чиито монахини старецът спасил от глад и студ в средата на зимата, давайки им пари за ток, храна и дърва. Има много обикновени хора в трудна житейска ситуация, на които дядо Добри също е помогнал.
Какво е накарало обикновен човек от с. Байлово да заживее като християнски аскет-безсребреник - това не е известно почти на никого. А самият дядо Добри не счита, че личният му живот е важен и не обича да разказва за него.
Известно е само, че е роден през 1914 г. в с. Байлово, където и е прекарал целия си живот. Има четири деца, две от които починали. Дома и цялото си имущество дал на децата си, а той се преместил в малка полуразрушена стаичка в двора на селската църква в Байлово. Дълги години помагал на родната църква, колкото могъл. След смъртта на местния свещеник, дядо Добри всяка сутрин отварял църквата за миряните, а в нея служел поп от съседното село. Дядо Добри се отправил към намиращата се на 25 км. София. Когато бил по-млад, ходел пеш, сега ползва автобус, а шофьорите почти винаги го возят безплатно.
Носят се слухове, че някога дядо Добри извършил голям грях и по този начин го изкупувал. Дали е така - никой не знае. Но дори да е вярно, старецът е избрал християнския път на изкуплението - отказ от светските изкушения, служба на църквата и хората, стремеж да напомня на заобикалящите го хора за вечността на духовното начало и преходността на материалните блага.
Ако идете в София, задължително посетете храм-паметника "Св. Александър Невски". Построен е в чест на освобождението на България от руската армия под командването на император Александър II. В чест на неговия светец-покровител, така е назован и храмът. И е напълно възможно да видите в преддверието на храма побелял старец в българска народна носия с детски сини очи, гледащи с любов и смирение света. Знайте, че това не е обикновен просяк. Той не проси милостиня за себе си, не за ядене и дрехи. Той е на християнска мисия за спасение не само на своята душа, но и на хората около него. В края на краищата, всяко подаяние, което оставите в пластмасовата чашка на стареца, ще е вашето участие в поддържането на духовността в нашия луд прагматичен свят. Свят, където думата "духовност" скоро ще бъде отбелязана в речниците като "остаряла".

Кибуцът на отец Иван

Преди няколко години отец Иван бил в Израел, където огромно впечатление му направили кибуците. Комуни, където хората заедно се занимават със селскостопански труд, дават на хората препитание, както и добра печалба от продажбата на излишните продукти.
Защо това нещо не се прави и в България? И когато след известно време му се отдала възможност да купи евтина къща в с. Якимово, североизточна България, отец Иван решил, че тази къща ще се превърне в комуна.
Якимово обединява в себе си 4 много малки и бедни села, с общо население малко над 4000 души. Тук има много пусти къщи с големи площи, които се продават за 2-3000 лв. А земята е много плодородна и способна да изхрани много работници. Всичко това привлякло отец Иван, уверен в бъдещето на комуната. В рамките на няколко години отец Иван купил 15 къщи и заселил там повече от 50 мъже и жени с деца.
Обитателите на дома живеят като голямо задружно семейство. Всяка сутрин се прави разпределение на работата. Един ще ремонтира къщата, друг ще работи в градината, трети ще се занимава с животните. Отец Иван дал на своите подопечни два коня, две крави и осем овце, за да имат мляко и месо. На всяка къща дал по 15 кокошки. Планира да вземе под аренда голям участък земя, където да отглеждат зеленчуци, пшеница, царевица, както за собствена употреба, така и за продажба. В комунуната започнали да се създават семейства, родили се три деца.
Местните жители приели различно комуната в селото. "В селото има клюки, че съм довел тук престъпници, проститутки и наркомани, оплаква се отец Иван. - Това са пълни глупости. Да, всеки, който живее в комуната, има зад гърба си някаква трагедия. Някой е бил в затвора и след излизането му нямал къде да иде, други били изпъдени на улицата от роднини, жени избягали с децата от тормозещите ги мъже. Всеки със своя история. Все пак, това не значи, че хората са пропаднали. Тук те имат възможност да се трудят, имат покрив над главата си, децата се учат. А главното е, че те не остават сами, когато имат проблеми".
Въпреки това, кметът на Якимово счита, че недоверието у местните е временно и скоро ще премине. "Якимово живна, казва той. - Много дойдоха с деца, в детските градини и училището се появиха повече деца, а в училището - класове. А преди те били през угрозата да бъдат закрити. Новоселците съживиха селото и това е добре".
А слухът за мястото, където всеки може да дойде всеки човек, намиращ се в безизходна ситуация, и където той може да работи, да има покрив над главата си и да не остане сам, се разчува из цяла България.