Илачът, както казват старите хора, е простичък. Видиш ли, че някой те плаши и те прави зависим – бягай надалеч.

Преди дни моя приятелка ми разказа потресаваща история. Факт, не измислица. Трябваше ми повече от половин час да се концентрирам и да възприема словото.

После... осъзнах истината. Такива дивотии се случват толкова често, че гледаме на тях като на преминаващ влак. Все пак на мен и група съветски учени ни дреме за делата на човеците. Без му мисля много реших да споделя. Всички имена особено на градовете в историята са истински, но нямам нищо против хората живеещи в тях. Абе я да ги сменя за всеки случай,  да не стане някой гаф. Произволно ги избирам с помоща на Гугъл. На главния герой и само неговото име, обаче оставям без корекция. Някак си му приляга и не посмях да го променям. Някакъв от Шумен да речем Лайньо, идва в София. Ще става баро, играч, абе тарикат. Разцъква насам – натам прави се на разбирач. Голямата работа. Направо Майкъл Фелпс на жълтите павета. Същия тоя шампион си хваща гадже. Това любов, това обяснения, едни думи красиви, Шекспир е направо непрокопсаник в сравнение с него. Магьосникът от Оз на живо. Да се побъркаш от чистота и обаятелност. Девойката, например Наивка,  хлътва ...и хоп във филма от раз. Виждат се, секс-мекс, танци-манци, чудо на чудесата. Връзка и половина. И нали е много отворен барото се нанася да живее у мацката. Девойката си има апартамент, хипотетично в Перник. Нашето хюмне остава на работа в София, обаче живее в Перник. Не плаща наем, гаджето си го гледка. Дрешки, подаръци, материални и каквито се сетиш. Е това вече е тежка гъзария. Да му завиди човек. Ден след ден, нощ след нощ, месец след месец времето си върви. И така лека полека наш Лайньо зомбира Наивка. До степен на енергиен вампиризъм, че и повече. Сещате, че нещо понамирисва от Лайньо. Обаче на Наивка и е запушен носа и няма очи да види какво я връхлита. Тукати, юмруци, крошета, ритници и психически тормоз. Момичето е свястно горе-долу. Няма съвършени хора. Разбрана мадама дето се вика. Но заблудена умело от бай Мухльо. Страхува се да го изрита, за да не я залее с киселина. Да пази Господ! Като казах киселина се сещам, че някаква подивяла кака тия дни осакати завинаги любовника си по подобен начин. Мъжа имал смелостта да си признае изневяра. За тая изцепка друг път.  В нашия случай няма дори изневяра. Има само Лайньо Мухлев.

Гледам разни билбордове в страната на кампания против домашното насилие и се питам: На кой му дреме? Е как на кой? На група съветски учени, апропо, тоя лаф е назаем от партньор. Вероятно мъжкарите у нас намаляват драстично. Пропорционално с намаляването им расте броя на мъжете п...и. После защо мадамите се държали нахакано и предизвикателно. Те горките девойки станаха повече мъже от силния пол. Един приятел остроумичи по темата: „Пич спокойно! Тъкмо ще сме още по-вървежни. Ние поне ходихме в казармата и колкото и тъпо да беше се научихме да се справяме с туй - онуй.” Отсътвието на комуникация, обърканите представи за любов и чувства, простотията на всекидневието и разни други болежки се лекуват.

Илачът, както казват старите хора, е простичък. Видиш ли, че някой те плаши и те прави зависим – бягай надалеч. С триста. Нито секунда забавяне. Да стоиш в напрежение, да кесаш на тръни,  да чакаш да те фрасне товарният влак, да си вързан с оковите на фалшивите емоции  – never again, никогда, nunca mas, mai piu, nie wider, bir daha asla и на финала на сръбски – никад више. Никога не си го причинявай. По-добре да избягаш, отколкото да изгориш като фас на течение.  Шамар се забравя за година, може и за две. Психическият тормоз и унижението е трудно преодолим процес. Точно затова умните четат книги, извличат поука от преживяното през времето. По не-умните си повтарят грешките, че дори потретват. Сега пък се зачудих лично аз от кои съм? Тия с повторенията или с потретванията? Айде нема нужда, по-късно ще го мисля. Народът казва: „Не питай старило, питай патило.”

Чудя се и на друго. Що за изпразнен варел трябва да си в главата, че да гърчиш мацката дето те е прибрала в собствения си дом. То не е една беля... А колко страх е набрала Наивка, че да не може един Лайньо Мухлев да изгони с кеф? Всъщност във Вселената има равновесие. Има плюс и минус, има да и не. Има Ин и Ян. Има право на избор. Иначе моите приятели психолози ще останат без работа, ако всичко ни е наред.

Може би е добре да се замислим и над друго. Как да обичаме първо себе си. Летяли сте със самолет, нали така? Винаги внимателно слушам стюардите и още по-внимателно стюардесите. В инструкциите за безопасност има едно уникално словосъчетание.  Формула за успех в живота. Тя действа безотказно и светкавично, когато се осмелим да я приложим на практика. При евентуална разхерметизация на самолета се спускат автоматично кислородни маски над главите на пасажерите. Вълшебното послание е: „Поставете първо маската на себе си. И след това помогнете на детето или човека до Вас”. Защото само и единствено тогава можеш да дишаш спокойно и уверено. Като ти влезе кислород, като си отвориш очите за неща, които не си забелязвал ти става драго на душата. Тогава  можеш да намериш време и желание да споделиш с другите около теб радостите от закачливото намигване на Бог, наречено Живот.

p.s. Обичам Перник, обичам Шумен. И цялата Вселена. World peace! Пусть всегда будет солнце! Продавам си Ферарито и ставам монах...айде нема нужда, чак пък толкоз.