Сашо Стоицов в Галерия Сариев с "Дупка в паркета"

Архив Пловдив

20-12-2011, 08:47

Автор:

plovdiv.utre.bg

Всичко от Автора

„Дупка в паркета” на Сашо Стоицов в Галерия Сариев ще насочи от днес в 19:00 часа вниманието и ще ни запознае с този емблематичен, но не дотолкова познат български творец от изкуството на Прехода. Изложбата цели да направи кратък опознавателен профил на автора чрез негови знакови произведения от началото на 80-те години на ХХ век, някои от тях непоказвани, до съвсем нови творби от 2011 година. Изложбата носи името на една от най-запомнящите се, скандална за времето си творба - „Дупка в паркета", 1989 година. Работата е правена за изложбата „11,11,89 в Благоевград и представя паркет с изрязана дупка в средата, според думите на автора интерпретираща „пробива в системата, паркетния комунизъм и уеснафяването”.

“Вече 30 години Сашо Стоицов присъства в изкуството някак безшумно, стъпвайки почти на пръсти, но понякога именно това ходене на пръсти оставя по-дълбоки следи. Няма друг автор от неговото поколение, който толкова се е променял и толкова е останал верен на себе си. На границата на 70-те и 80-те години на 20. век той се появява с големи фотореалистични композиции, които се отличават със своята хладна отстраненост. Самата техника – използване на фотоапарат, диапроектор, линия, лепенка, пръскане, изглежда почти богохулно във време, което възхвал
 ява силата на ръкотворчеството...", казва за твореца д-р Мария Василава.


След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г., Сашо Стоицов се появява почти неочаквано в България с изложбите си „Природно“ в НХГ, 2004, и „Водопад“, 2005.
Те само на пръв поглед изглежда, че нямат нищо общо с предишното му развитие. Наистина материалът е различен – стереопорен картон, цветни хартии и скочове, които изграждат триизмерни форми-имитации на природни елементи. Към това се прибавят и нежно-небрежни рисунки с цветни моливи. Като цяло впечатлението е за минималистичност, но и за бутафорност. Една паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ именно в поставянето на граница между видимото и ирационалното.

Сашо Стоицов и сега се възползва от специфичното си, ненатрапчиво чувство за хумор, което някак по детски наивно си играе със света наоколо. Така и като на шега започва да пише своите кратки поеми върху табло за обяви в един нюйоркски бар, които се превръщат в проникновени наблюдения на околния живот без показно да претендират за това.

Промяната или по-скоро развитието му проличава и в съпоставянето на две работи „Дупка в паркета“, 1989 (паркет), и „Паркет“, 2011 (пенокартон). Първата е създадена в болезнената реалност в годината на прехода и символизира именно това – пробивът в системата и всички последствия от това. Втората е създадена в привидно уютната действителност на Ню Йорк и оставя вкус за нещо временно, маскирано в цветовете на клоунадата, но изначално обречено и преходно. Колкото по думите на автора тя да внася „ведрост от сегашното време“, в известен смисъл поставя под съмнение и него.

Самостоятелната изложба „Дупка в паркета” на Сашо Стоицов в Галерия Сариев освен едноименната работа, показва и събира други споменати творби от този период:голямоформатните живописни платна във фотореалистичен стил:“Едно семейство”, 1979, “Програма Андрей”, 1980, “Програма Братанов”, 1980.Четири от творбите в изложбата на Сашо Стоицов са правени през 2011 година като всички са изпълнени в пенокартон: „Паркет” - работа за стена, две „Поеми” и „Снимка” - бутафорна реплика на „Едно семейство” от 80-те.


Показването на творчесвото на Сашо Стоицов в контекста на неговото развитие от 80-те години на ХХ век до 2011 е част от политиката на галерията за представяне на българското съвременно изкуство като исторически процес за търсене на собствена територия. Политика, започнала с изложбата „На Ръб Идеалът” през 2009 година, посветена на 20 годишнината от създаването на емблематичната пловдивска авангардна група „Ръб”.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов