Разноските за час труд скочили със 7% за година

В България разходите за труд остават най-ниски, но са и сред най-бързо растящите в ЕС, пише в. Сега.

Евростат обяви нови данни за харчовете на фирмите на 1 час работа - за първото тримесечие на 2012. Според тях с 6.8% ръстът на почасовите разходи спрямо предната година България е №2, изпреварена само от Естония.

Тази статистика взима предвид заплатите плюс внасяните от работодателя данъци, пенсионни вноски, здравни осигуровки, както и различните доплащания за персонала - бонуси, премии, обезщетения, добавки за вреден труд, гориво за служебната кола и др. Общо по ръст на разходите за час труд в ЕС първа е Естония със 7.2% скок за година, следвана от България с 6.8%. Като се вземат предвид обаче само разноските за заплати, ролите се разменят - със 7.7% води България, а Естония е втора със 7.2%. За сравнение - в ЕС средното повишение на разхода за заплата в един час труд е пораснал само с 1.7%. Румъния и Латвия са на трето и четвърто място с 5.2 и 4.7%. Данни за най-закъсалата държава в ЕС - Гърция, липсват. 

България и Естония вече доста месеци оглавяват тази класация. Причините за бързия ръст в двете държави са доста различни, твърдят икономистите. Синдикатите у нас по традиция посрещат на нож такива данни и оспорват достоверността им, но "скокът" си има логични обяснения. И за жалост не става дума за някакво драматично увеличение на доходите. 

В момента балтийският тигър е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС и там заплатите логично и реално растат. У нас също се отчита увеличение на заплатите спрямо миналата година, но то е по-скоро статистическо, отколкото реално. От една страна, в България кризата принуди масово фирмите да свиват персонала, като запазват само най-ценните си работници и служители, които са и най-добре платени. Така съкращенията водят до чисто счетоводно увеличение в нивото на средната заплата. Същия ефект има и другият процес, който тече по линия на административната принуда - вдигането на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове. В масовия случай тези увеличения не повишават реалното заплащане на работника, а само вадят скрити доходи на светло.