Министърът на труда Тотю Младенов и работодателите подкрепиха предложението на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) да се въведе минимално почасово заплащане, съобщава "Дневник".

Синдикатите също не възразиха, но при условие че то няма да отмени минималната заплата.

Мотивите за почасовото заплащане са, че то ще направи пазара на труда по-гъвкав и ще създаде повече възможности за работа. В момента в Кодекса на труда е записано, че трудовото възнаграждение се определя според работното време или според изработеното. Плащането на час е традиция в САЩ и по-големите държави в ЕС.

"Крайно време е да се въведе минимално почасово плащане на труда", каза вчера Младенов. Той добави, че това няма да отмени минималната заплата. Засега няма предложения за размера на плащането за час труд.

Очаква се да е около сегашния размер на минималната заплата - 240 лв. (колкото е възнаграждението) се делят на 160 часа, колкото е работният месец и така се получава 1.50 лв. на час. Тази е сума ще е прагът, под който не може да се пада, но работодателят ще може да плаща колкото иска над нея.

Ако се въведе плащане на час, хората ще могат да работят на няколко места, коментира вчера зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. "Практиката по света показва, че там, където се плаща по този начин, безработицата е най-ниска", добави той.

Според анализатори на пазара на труда почасовото заплащане ще даде възможност на студенти, майки с деца и други, които не могат да се трудят на пълен ден, да си намерят работа.

Зам.-председателят на КНСБ Николай Ненков предложи часовата ставка да се запише в колективните трудови договори. "Минималната заплата обаче трябва да остане, за да осигури социална защита на работещите в браншове, в които няма колективни договориq като химията например. Иначе ще настане хаос", добави той.

"Идеята на Менда Стоянова заслужава да бъде обсъдена. Тя ще даде възможност на млади хора да се включват почасово в някаква дейност. В сегашния си вид Кодексът на труда е отживелица и всяка по-модерна форма на заплащане ще подобри гъвкавостта на труда", каза председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев пред "Дневник".

Той подчерта, че темата, по която работодателите и синдикатите преговарят през последните седмици, е за нивото, а не за начина на плащане. "Предложението е интересно, но не е темата на деня. Много по-важна е дискусията за повишаването на минималната заплата", каза Донев и добави, че КРИБ подкрепя предложението за вдигането й от 240 лв. на 270 лв.Той обясни, че така некоректните фирми, които "твърдят, че плащат минимална заплата", ще трябва да правят по-големи осигуровки.

Друг аргумент е, че доближаването на декларираните доходи до реалните ще намали предимството на компаниите от сивия сектор. "Необяснимо голям процент от фирмите заблуждават обществото, че хората им работят на много ниски заплати. За една и съща категория труд в моята фирма назначавам хора на над 1000 лв., а мой конкурент твърди, че им плаща 300 лв. В сегашния си вид законът защитава тези нечестни практики, което води до нелоялна конкуренция и затруднения пред коректния бизнес", каза Донев.

Зам.-председателят на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова (ГЕРБ) коментира, че предложението за почасово заплащане е хубаво, но ще се наложат редица законови промени. "Как ще се осигуряват хората, които работят на едно място 1 час, на друго 5, а на трето 3 и как ще се зачита стажът им", попита тя. Ангелова добави, че тепърва ще се създаде работна група, която да работи по тези въпроси.