Един от най-големите и населени градове на Близкия изток – Техеран, се превръща в столица на Иран през 1795 г. Преди това функцията на столица изпълняват Исфахан, Шираз, Мешхед и няколко други града.

Сега обаче сеизмолозите настояват за нова промяна на столицата. Те са убедени, че всеки ден приближава града до безпрецедентна катастрофа. Техеран има най-малко сто геоложки недостатъка.  Мащабно земетресение в иранската столица  е въпрос на време. "Би било глупаво да се мисли, че,  ако досега не е имало земетресение, то  няма да се случи никога. Това не е "дали ", а "кога ", казават европейски учени. За всеки град с население от 14 милиона души голямо земетресение ще бъде трагедия. Техеран е административен, икономически, производствен център на Иран и едно  силно  земетресение би довело до бедствие в национален мащаб с дълготрайни последствия.
   
Ето защо в последния ден на октомври на Съвета за определяне на политическата целесъобразност - един от най-високите органи на държавната власт в Иран,  реши да премести столицата. Условията за това още не са определени. Още не е решено и дали столицата ще се премести във вече съществуващ град или тепърва ще се създава специално селище. Засега учените са натоварени с намирането на най-сигурно място в сеизмично отношение. "Новата столица следва да бъде построена някъде между Кум и Делиджан, защото това е територия, на която не е имало земетресение през последните 2000 години" - казва иранският сеизмолог и декан на факултета за фундаментални науки на ислямския университет Азад Бахрам Акашех. Вероятно изборът ще падне върху съграждане от нулата, вместо преместване в друг град. Това показва и широката международна практика. Освен това строителството на нова столица ще бъде повод държавата да покаже своите достижения и умения в различни области - от административни до архитектурни.

"Остров на фантазиите"

Историята показва, че такива премествания започват от средата на миналия век: тогава в Бразилия е прието решение да се действа съгласно конституцията от 1881 г. В нея се казва, че столицата на страната трябва да се премести от разположения на брега на Атлантическия океан Рио де Жанейро в град, близък до географския център на страната.

За властите в Бразилия строителството на нова столица било политически акт. От архитекта и дизайнера - Оскар Нимайер и Лусио Коста, поискали град, койдо да докаже, че страната е от най-напредналите и прогресиращи,  ако не в света, то поне на континента Южна Америка.

Резултатът от тяхната работа само след три години се превръща в истински паметник на архитектурата (от всички градове, които са вписани в списъка на културното и историческо наследство на ЮНЕСКО, само столицата на Бразилия е построена през ХХ век). Блестящите строители на града, който има неофициалното име "Fantasy Island", осигуряват достатъчно комфорт на своите граждани.  В същото време според разпространено схващане, Бразилия е един от най-неприятните за пешеходци градове в света. Причината е, че в транспортната система на града няма светофари. Пешеходците се оплакват, че те са принудени да рискуват живота си всеки ден като пресичат широки улици: подлези има, но това не е достатъчно. Ситуацията се влошава след като Бразилия е включена в списъка на ЮНЕСКО: много от грешките на дизайнерите вече е невъзможно да се оправят без риск градът да бъде лишен от специалния си статут. Освен това огромното пространство е причина за тежки пристъпи на агорофобия.

"Тя потъна"

Додом се казва столицата на Обединена република Танзания - в превод от езика гого означава "тя потъна". За разлика от бразилската столица Додом не е построен специално. През 1973 г. властите в Танзания решили, че старата столица и най-голям град в страната Дар-ес-Салам е твърде населен. Освен това, както е случаят с  Бразилия, властите искали държавата да се развива не само по крайбрежието, но и  във вътрешността. Изборът паднал върху малкия град Додом, построен в дните, когато континентална Танзания е част от немската колония Германска Източна Африка.

Планът за реконструкция на Додом бил поръчан на американския архитект Джеймс Росант през План 1986 г., и по-късно столицата официално била преместена от Дар-ес-Салам в Додом. Впрочем, преместването било условно. Отсъствието на добра транспортна мрежа в Додом направило града съвършено неприспособен да изпълнява функциите на столица. Той е разположен на 450 км от Дар-ес-Салам и е съединен с него чрез автомобилен и железопътен транспорт. Летището на Додом може да приема само малки самолети. В резултат всички органи на държавната власт са в Додом само когато са на работа.

Президентско село

Пълна противоположност на Додом е официалната столица на Република Кот д'Ивоар - Ямусукро. Може би защото първият в страната президент Феликс Уфуе-Буани  е роден през 1905 г. в с. Ямусукро.

Желанието за прехвърляне столицата от Абиджан в Ямусукро Уфуе-Буани  показва веднага след идването си на власт. Той убеждава местните собственици на насаждения да прехвърлят земята си на държавата. През 1974 г. на мястото на родното село на президента е построена столица. Абиджан остава икономически център на страната, но президентът премества всички политически органи в бившето си село. Опозицията на президента твърди, че строителството доста разстроило финансите на страната.

Тук е построена най-голямата в света католическа църква - базиликата на Дева Мария, който е осветена от папа Йоан Павел II. В града се намира едно от двете африкански летища, способни да приемат самолети от величината на Concorde (второто такова летище е в родния град на бившия заирски диктатор Мобуту Гбадолит). Тук са водещите институции в страната, както и голям дворец на конгресите.

Независимо от това населението не бърза да се засели в суперграда. В столицата живеят само около 200 хиляди души, грандиозният католически храм седи празен, огромното летище приема само 36 полета за година. Богатите жители на страната предпочитат децата им да учат не в Ямусукро, а зад пределите на Кот д'Ивоар. Те предпочитат да живеят в Абиджан. Въпреки това, градът остава визитна картичка на властите: според тях градът символизира възхода не само на страната, но и на цяла Африка.

Град на търпимостта

Абуджа, столицата на Нигерия, е построен по политически причини. В страна, където населението е почти равномерно разпределено между мюсюлмани и християни, местоположението на капитала в една от две части - мюсюлманска или християнска - неизбежно би довело до конфликт. Поради това, в средата на 1970 г. нигерийските власти решили да построят специален "неутрален" град - място, където мюсюлмани и християни, ще се чувстват достатъчно удобно. Градът е може би най-добрият  в съвременна Африка, макар и не от най-евтините. В строителството му са замесени известни архитекти от САЩ и Япония.

Официална столица на Нигерия градът става през 1991 година. В Абуджа се преместват всички федерални органи и министерства. Тук е построена нигерийска национална джамия и нигерийски национален християнски център. Те са разположени един срещу друг на булевард Независимост. Сред другите предимства на града е отлично международно летище. В Абуджа като столица на една от водещите африкански страни са разположени седалищата на много регионални организации, както и седалището на ОПЕК. Така че, това е доста процъфтяващ град, качеството на живота в който е сред най-високите в Африка.

Между другото, приблизително по същата схема са се развили събитията в Казахстан, където през 1994 г. бе взето решение за преместване на столицата от Алма Ата в град Акмола (бивш Целиноград). Прехвърлянето става през 1997 г., а градът се преименува в Астан (Астан на казахски означава "столица"). Той бързо се превръща в истински политически център на страната. Населението му се удвоява. Сега той е вторият по големина град в страната след Алма-Ата.

Успехът  на Абуджа обаче има и обратна страна. Населението му е около 800 хил. души и непрекъснато се разраства. Градът, както признават местните власти, не е проектиран за такъв наплив от хора. Освен това първоначалните планове са били хората, които работят в Абуджа, да живеят в сателитни градове. Парите за изграждането на сателитните градове, разбира се, не са достигнали, така че те представляват разпръснати бедняшки квартали, които чужденците не посещават.

Умният град-градина

В повечето справочници за столица на Малайзия се счита Куала Лумпур. Но това не е съвсем точно. От 2001 г., мястото на всички органи на властта е в специално построения град Путраджая. Официално той е административен център на Малайзия. Построен е по заповед на министър председателя Махатхир Мохаммад. Той решава, че Куала Лумпур е твърде разраснат и вече не може да изпълнява функциите на столица. Освен това за Мохаммад изграждането на Путраджая е и политически ход. Той иска да покаже триумфа на националната индустрия, и затова изисква градът да бъде построен от малайзийски компании, строителни работници и материали. Мохаммад измислил девиза на града - "Град-градина, умен град".

Изграждането на Путраджая отнема шест години и 8 милиарда щатски долара. Преместването на министерства и ведомства става с ритъма на строежа. Затова извество време някои министерства се намират в Куала Лумпур, а други работят в Путраджая. Градът се намира по пътя от Куала Лумпур до летището на столицата, така че няма проблеми с транспорта. Градът е дом на около 30 хиляди души (в сравнение с 1,9 милиона души в Куала Лумпур).

Блестящият проект на Мохаммад се оказва не съвсем успешен. Строителството на града е много скъпо. Освен това Путраджая е прекалено разкошна. И накрая столицата е доста близо до Куала Лумпур и чуждестранните дипломати не бързат да харчат пари за да ходят в Путраджая. "На практика всички делови срещи се извършват в Куала Лумпур. Излишно е да се харчат допълнително пари", казват някои от тях.