На празника Еньовден, с красив венец и китки билки за здраве, посрещаха своите гости домакините от Музея на Възраждането в Елена.

Повод за събитието в АИК „Даскалоливница“, освен деня на билките в българския народен календар, бе и честването на 210 години от построяването на един от символите на града –  Часовниковата кула.

За година на създаването ѝ се приема 1812, като източник на информацията е летописна бележка с неизвестен автор в Молитвослов, притежание на Христо Кършовски. Целият механизъм, заедно с камбаната, е купен с личните средства на Фейзи ага, който я построява „за хаир“ на местното население.

В изложба, подредена от уредника в отдел „Етнография“ Елена Иванова, бе  показана историята на кулата – от съграждането ѝ до днес. Тя търпи няколко ремонта – през 1857 или 1858 от Цончо Устабаши, а през 1913 г., когато е едно от най-опустошителните за района земетресения през 1913 г. е напукана на няколко места, но запазва целостта си и едва през 1940 г. е укрепена отново. Спасителната дейност за нейното възстановяване извършва и през 1953 г. от Стефан Доцин, а последната реставрация е от 2001 година.

На събитието Никола Костов разказа на събралите се посетители интересни подробности от миналото на един от паметниците с национално значение в Елена, както и случки, свързани със Стефан Доцин – майсторът, успял да я възстанови в днешния ѝ облик. Той е и първият в Елена с майсторско свидетелство от Варненската търговска камара. От музея бяха подготвили родословно дърво на Доцин, което показваше всички негови наследници, част от които присъстваха и лично.

Другият гост на честването – Стоян Мирчев, даде подробна информация, затова как на всеки ден качва 65 стъпала до върха на кулата и на всеки 24 часа навива нейния механизъм – точно до секундата, за да  може тя да отмерва вярно времето през деня.

Масовото изграждане на часовникови кули в България започва през периода на Възраждането, като регистрираните са над 50. Днес част от ценните творби на самоуките майстори, като тази в Елена, продължават да отмерват времето и да съхраняват спомените за едни отминали епохи.