На този ден църквата почита библейския пророк Йеремия, потомък на Левиевото коляно – 13-ят род, произлязъл от синовете на Яков. Левитите не влизали в армията (Числа 1:47), не са включени в преброяването на израилтяните по пътя им към Ханаан (Числа 2:33), дори не получили дял от Обетованата земя отвъд Йордан (Числа 26:57, 62). Те били посветени единствено на Бог.

Йеремия бил известен с пророчествата си, той проповядал идването на Христос шест века преди това да се случи. Предсказал още падането на Юдея под египетска и после под вавилонска власт, разпиляването на еврейския народ по света.

В различните краища на Балканите българите имат народни поверия за днешния празник, който наричат по различен начин – Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима.  Характерен обичай е гоненето на змии, денят е познат и като Зъмски, змийски ден. Ден на влечугите. Жените не се решат, не шият, не плетат, дори не пипат конци и въжета, които наподобяват с формата си хладнокръвните твари. На двора се палят клади и се прескачат. Младите събират див чесън и пулчец, за да се предпазят от смъртоносно ухапване. Друг стар обичай било ритуалното грънчарство – правели се подници за печене на хляб. Тези глинени съдове се смятало, че имат магическа сила и гонели злите сили. Сутринта на празника жените с песни изкопавали прясна глина край реката. На сред село я тъпчели боси, всяка гледала поне малко да се поокаля, за да се брани от злото. Глината смесвали с плява, козина и калчища и я носели на бабата, която правела съдовете.  Броят на подниците в семейството, задължително бил нечетен. В ритуала не се допускали жени, които скоро са загубили близък, вярвало се, че съдовете няма да са здрави, а на мъртвите ще им тежи.

Св. Йеремия се тачи в народната памет и като повелител на градушките. Празникът му е почивен ден и не се работи на полето. В южните предели на страната, наскоро родилите се молят на светеца да не ерменясват те и децата им. В народните представи ерменките били зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. Бае се с ерминска лепка.