Лазаровден е християнски празник, който носи името на Св. Лазар. Празнува се на 8-ия ден преди Великден, в деня на Св. Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Исус Христос и когато умира е погребан три дни след смъртта си. Бог казва – „Лазаре стани!“ и го съживява. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазаров ден е един от най-хубавите пролетни момински празници. На този ден се откъсват зелени върбови клонки за следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите, наричани лазарки се пременят в традиционни български носии и обикалят къщите на селото, пеят песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Лазарница носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение от всички – от млади и от стари. Често старите българи казвали вместо – “На колко години си?” – “ На колко лазарника си?”

Според стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото харесват!
А ето и по-разгърнат вариант на посрещането на Лазаровден в Панчарево:

Влизат в двора седем (отпред две двойки по две, а след тях три) момичета и пеят песента: „Изви се горо, разви се“. В дома се поставя софра с погача, мед и паница с яйца. До софрата има сито с брашно. Щом се чуе песента децата викат: „Мамо, мамо, лазарките идват!“. Излизат да ги посрещнат. Една от Лазарките върви отпред с кошница. Момичетата са с венчета и четири от тях играят с кърпи в ръка.

При влизане в двора се пее: Размитай Стано дворове, нареждай Стано столове, че ти идат малки моми, малки моми лазарки

Мятат кърпа на рамото на стопанката, на момиче или на момче и пеят песента: „Кмет Лазар вино пиеше и кметица го окаше“

Кмет Лазар вино пиеше у широката меана, а кметица го окаше: Нивите ти непоорани, юнците ти неопречани, конете ти необяздени. Иди си иди кметице, нивите че си поорем, юнците че си опречем, конете че си обяздим!

Домакините ги даряват с яйца и непременно с пари.

На излизане се пее: Изви се горо, разви шума зелена, да минат малки моми, малки моми лазарки!