От младежки години възлюбил Христа, преподобният Георгий станал монах, водел подвижнически живот и като никой друг се усъвършенствал в смиреномъдрието. През царуването на Лъв Исаврянин, той станал изповедник на Христа, като претърпял гонения и притеснения от иконоборците. След това, през царуването на православните Константин и Ирина, бил възведен на архиерейска катедра в град Митилена, митрополията на остров Лесбос. Свети Георгий бил твърде милостив, хранел гладните с щедри подаяния. Заради голямото си въздържание станал приятел на ангелите, прогонвал нечистите духове, лекувал неизлечими недъзи - бил чудотворец. Той доживял до времето на император Лъв Арменец, който възобновил иконоборството, и отново, вече в дълбока старост, претърпял гонение за светите икони. Още преди тези събития в Митилена станали някои знамения, които предсказвали, че скоро в Христовата Църква ще се появят смут и бедствия.

Веднъж в храма на света великомъченица Теодора, който е близо до пристанището, по време на вечернята, когато целият народ пеел "Господи помилуй", светият Кръст, който бил на престола, внезапно и със силен шум бил вдигнат от някаква невидима сила, издигнал се към тавана, а после, като се обърнал, паднал на земята. Народът, който гледал, бил обзет от голям страх и ужас; с издигнати нагоре очи и ръце, всички дълго време се молели "Господи помилуй", и не искали да излязат от църквата, очаквайки, че островът ще бъде сполетян от внезапна гибел. По това време в църквата бил преподобният Симеон със своя по-млад брат Георгий, който впоследствие, като му дошло времето, наследил престола на първия Георгий. Симеон, който бил прозорлив, през сълзи говорел на народа:

- Братя, няма да стане това, което очаквате. Бог няма да погуби окончателно тази страна, но само след дни на престола ще се качи богоненавистен и богопротивен цар, който ще потъпче светите икони и ще отнеме красотата на църквата.

Минали няколко дена и в църквата, в самия олтар - вратите случайно не били затворени, - влязъл огромен и страшен глиган, с подрязани уши и опашка, и легнал там, на Горното място. Като видели това, църковните стражи незабавно го подгонили, но безуспешно, тъй като той бил свиреп и нападал всички, които се опитвали да го прогонят от олтара, и ги обръщал в бягство. После донесли един грамаден прът и дълго време били животното до кръв, докато обезсилени, едва смогнали да го прогонят. Като научил това, блаженият Симеон казал:

- Чеда, да знаете, че този глиган символизира епископа, който по Божие допущение ще дойде тук и с живота и нрава си ще прилича на свиня.

Всичко това скоро се сбъднало. Споменатият по-рано император Лъв Арменец, като встъпил на царския престол, предприел гонение срещу Божията църква и същевременно свикал в Константинопол много епископи, като искал да ги склони да приемат иконоборческата ерес. Преподобният наш отец Георгий, Митиленският митрополит, който също бил призован заедно с останалите епископи, се проявил като безстрашен Христов воин. Докато мнозина одобрявали царското неправоверие, той със своята истинска премъдрост посрамил царя, лъжепатриарха Теодот, с прозвище Каситер, и останалите негови съмишленици еретици, а някои от тях накарал да осъзнаят заблудата си.

Царят и патриархът, като не могли да понесат неговите изобличения, го отправили на изгнание в Херсон, а на неговото място в Митилена поставили за митрополит един еретик, който като глиган опустошил и осквернил Христовото лозе: той потъпквал светите икони и безумно смущавал словесните овци. А свети Георгий, преживявайки в изгнание остналите дни от живота си, с Христовата благодат извършил много чудеса. Когато дошло времето да се престави, на небето изгряла пресветла звезда - предизвестница на неговата блажена кончина, - която се виждала и от Лесбос. По тази звезда словесните овци разпознали отшествието на техния пастир, свети Георгий, при Господа.

Животът на светеца с добрите си дела бил светлина за света. Бог прославил блажената му кончина със светла звезда и за прослава на Своя угодник източил от мощите му чудесни лечебни извори.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски