Представители на общините, на чиито територии има археологически резервати и директори на музеи от цялата страна взеха участие в онлайн кръгла маса на тема „Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати". Сред дискутираните теми бяха проблемите пред управлението на археологическите резервати, възможните решения за по-добра координация между институциите при опазването и съхранението на културните ценности, както и възможности за финансиране.

Организатор на форума беше Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България в партньорство с Българо-американска комисия за образователен обмен "Фулбрайт". В него се включиха повече от 80 участници, сред които представители на министерство на културата, министерство на туризма,  общини, музеи, както и учени, експерти, граждански организации, журналисти.

Важни аспекти за състоянието на археологическите резервати, настоящия модел на управлението и стопанисването им и възможностите за развитие споделиха ръководители на Национален исторически музей, Национален археологически музей, Общински институт „Старинен Пловдив“, Археологически музей – Хисаря, представители на Регионалните исторически музеи от общините Велико Търново, Бургас, Ямбол, Плевен, Русе, Стара Загора, Сандански и др. Сред основните проблеми са липсата на актове за собственост, не достатъчното финансиране, трудностите с определянето на границите на резерватите и въвеждането на режими за управление. В законодателството все още има сериозна празнина по отношение на археологическите резервати, както извън населените места, така и в урбанизираните зони. Сериозен проблем е координацията между институциите, ангажирани със съхранението и поддържането на обектите.

Участниците се обединиха около мнението, че държавата, делегирайки права на общините и музеите, абдикира от стопанисване на резерватите. Управлението на археологическите резервати  не е само поддръжка на зелените площи и сметосъбиране. Музейните директори изразиха притеснение, че ангажиментите по стопанисване и управление на археологическите резервати не са ясно законово дефинирани и финансово обезпечени. Частично решение на казуса може да бъде създаването на централизирано звено, което да осъществява междуинституционалните връзки.

Арх. Владимир Рачев от главна дирекция "Инспекторат" на Министерството на културата отбеляза, че трябва да се намери начин за изработването на плановете за опазване и управление на археологическите резервати, да бъдат изяснени задълженията на всички страни, включени в системата на опазване и да се обмислят варианти за децентрализация на процесите. Той изброи редица проблеми, които има с документацията на 33-те археологически резервата у нас. По данни от кадастъра те обхващат територия с площ от 42,55 кв. км, а по декларационни документи територията им възлиза на 55 кв. км., което е разминаване с между 10 и 12%. Аналогични разминавания съществуват и по отношение на определените охранителни зони на резерватите. Правилното и ефективно управление на тази огромна и разнородна по своя характер територия не е по силите на администрацията на Министерството на културата. Арх. Рачев подкрепи идеята за създаването на специална административна структура за управление на тези обекти.

Опазването и управлението на археологическите резервати е много отговорна и комплицирана задача, която обхваща работата на няколко институции, свързана е и с областни управи, общини, музеи, обърна внимание и арх. Дарина Димитрова, началник на отдел "Недвижимо културно наследство" в дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" на Министерство на културата. За да се стигне до изработване на планове за опазване и управление, първо трябва да бъдат актуализирани статутите, границите и режимите на тези резервати, което е основна функция на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, посочи тя.

Представителят на Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ проф. Анелия Божкова отбеляза, че състоянието на културното наследство в страната не е на нужната висота, но, според нея, в никакъв случай не трябва да бъдат омаловажавани усилията на всички институции, ангажирани с тази дейност, независимо от проблема с финансирането. Според  проф. Божкова и Министерството на културата, и НИНКН, и общините, и музеите правят всичко, което е по силите им. Музеите имат капацитет да управляват археологическите резерватите, но и те както и общините, не разполагат с необходимите средства за това.

В рамките на форума бяха представени примери от европейската практика – резервата Херкулан в Италия, а също така и  неотдавна изготвения концептуален модел за публично управление на Историко-археологически резерват „Сборяново“.