Свети пророк Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като юноша той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети пророк Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа.

Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, издигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, водачът на иудеите, назначен за техен владетел от персийския цар Кир, започнал строежа му. Изграждането на храма било съпроводено с много трудности, създавани от самаряните, чието участие в това дело иудеите отклонили, защото искали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но главното препятствие било това, че предишното горещо усърдие на иудеите охладняло. Те насочили дейността си към други неща, започнали да строят и украсяват своите собствени домове, като смятали, че още не е дошло време да се строи Божият дом и посочвали много други оправдания за нерадението си.

И в това време Господ им пратил пророк Агей с изобличения и заплахи, а също и с обещание за помощ свише и славно пророчество за превъзходството и величието на втория храм в сравнение с първия.

С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, започнат през 520 г. пр. Р. Хр., бил завършен през 516 г., на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий.

"Ръцете на Зоровавеля ­ казал Господ чрез пророка ­ туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат" (Зах. 4:9).

Речите, с които пророк Агей призовавал към изграждането на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, посочва, че поради това са неуспешни делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии наказания. Той ги увещава, че строежът е безопасен и своевременен, уверява ги в присъствието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, нуждата от него и обещанието за Божието благословение заради изпълнението на Господнята воля. Пророкът изобразява величествено бъдещата слава на храма и утвърждаването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа:

"Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, ­ и ето, скоро ще бъде, ­ ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, ­ и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот. Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот" (Агей 2:6-10).

И още имало слово Господне към пророка: "Кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот" (Агей 2:21-24).

След кончината си свети Агей бил погребан с почести близо до свещеническите гробове, защото произхождал от свещенически род. Той бил мъж съвършен в добродетелите и като славен и велик пророк бил обичан и почитан от всички. Името му означава празник или празнуващ.

Свети Агей се изобразява като старец с благообразно лице и кръгла брада, главата му била почти без коса.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Свети Марин живеел при царуването на Карин [римски император от 282 до 283 г.] и тъй като бил от благороден произход, въпреки младата си възраст имал званието синклитик, или сенатор. Като християнин той бил хванат и принуждаван да принесе жертва на идолите. Но светият не се покорил и не изпълнил заповедта. Затова го повесили и го рязали с мечове, а после го хвърлили върху огън. След това го сложили на нагорещена решетка, после го хвърлили в кипящ котел, но по Божията благодат той останал невредим. Тогава пуснали срещу него диви лъвове и мечки, но зверовете не го докоснали. Озлоблението на езичниците против твърдия изповедник на Христовата вяра растяло и те решили насила да го заведат в идолското капище и да го накарат да принесе жертва. А той казал:

- Искам да принеса жертва на боговете.

Царят и приближените му много се зарадвали. Свети Марин влязъл заедно с тях в капището, обърнал се с молитва към Господ Иисус Христос и идолите паднали и се разбили. Поразен и огорчен от неочаквания обрат, царят заповядал веднага да отсекат главата на мъченика. Така светецът предал духа си на Господа, а мощите му били благочестиво погребани от богобоязнени християни.