На 24 октомври отбелязваме Международния ден на Обединените нации. 1945 г. приет е уставът на Организацията на обединените нации (ООН). Уставът й е ратифициран от петте постоянни страни членки на нейния Съвет за сигурност - Китай, СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, обаче съществува далеч преди тази дата.

Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция, след Първата световна война. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.

Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста - Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.

Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс - среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по два въпроса - избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.

По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР) са допуснати до конференцията. Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври с.г.

Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията.

На 31 октомври 1947 г. Генералната Асамблея на Организацията на обединените нации (ООН) с резолюция №168 провъзгласява 24 октомври за Ден на Организацията на обединените нации с цел световната общественост да се запознае с нейните цели и достижения, а също така да получи подкрепа за своята дейност.

На 6 декември 1971 г. Генералната Асамблея на ООН приема следваща резолюция №2782, в която се подчертава, че Денят на ООН трябва да стане международен празник и дори е препоръчано Денят да се отбелязва като държавен почивен ден от всички държави членки на организацията.