Ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина взе решение  за инициативата месец октомври да се обяви за месец на град Болград, като това бъде обвързано с 200-та годишнината на града  и с Деня на бесарабските българи – 29 октомври.

Във връзка с тази инициатива ще се организира и пътуваща изложба на рисунки на талантливи деца от Болград и цяла Бесарабия в големите градове на България като Варна, Велико Търново, Пловдив и София.  

В старата столица изложбата под надслов „България през погледа на българските деца от Бесарабия“ се открива утре от 17,30 ч. в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.

В изложбата са включени рисунки на отличени деца през годините в конкурса за рисунка на Държавната агенция за българите в чужбина „България в моите мечти“, който през тази година навърши 20 години. Конкурсът  е учреден през 2001 г. с цел да приобщава най-младото поколение българи зад граница към Родината, да съхранява националната историческа памет и културни традиции. Ежегодно се селектират рисунки, които биват представяни във фестивали и други културни прояви в България. ДАБЧ популяризира таланта и родолюбието на българчетата по света и с издаването на каталози, календари, книжки и мултимедийни продукти, в които са публикувани отличените детски рисунки през изминалите години от началото на конкурсната проява.

Неофициалната столица на нашите сънародници в Бесарабия е град Болград, който тази година на 25 август навърши 200 години. Съществуват две версии за произхода на името на Болград - едната твърди, че произлиза от думата "бол" - много, обилно. Другата версия гласи, че името значи български град.

 Болград е основан през 1821г. от български преселници, настанили се под водителството на руския генерал Инзов, който се е ползвал с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. Когато през 1845г. той умира, ковчегът му е пренесен от Одеса до Болград на раменете на опечалените българи, които са изминали цялото това разстояние от 250 км вървейки, а последните метри - на колене.  Построена е специална гробница и до ден днешен там може да се прочете: "...Той даде на българите преселници нов живот в новото им отечество…“. Този невероятен човек е бил много обичан от българите-заселници по тези земи. Наричан е от тях „дядо“.

Първото нещо, което правят преселниците е да построят църква. Храмът, започнат през 1820г, по-късно наричан "Перлата на Бесарабия", е построен от няколко вълни български преселници-колонисти. Проектът за изграждането на църквата е изготвен от известния руски архитект Аврам  Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.

Площта на Болградската катедрала е 2000 квадратни метра. Строителството струва 750 хиляди рубли, сумата е събрана от българските колонисти в Бесарабия, без правителствена помощ. След приключването на строителството, през 1838 г. император Николай I дарява на катедралата 12 камбани с различни звуци. От момента на освещаването на храма през XIX век богослужението се извършва на български език, по-късно на румънски, църковно-славянски. В олтара на храма се пази императорския указ от 29 декември 1819 г., с който са дадени привилегии за българските преселници.

Бесарабските българи са най-последователната в родолюбието си българска общност извън държавната територия на България. Общността се формира през 19 век от българи изселници от Тракия, Мизия и Македония. Те изоставят родните си огнища, поради гнета̀ на османското владичество. Привлечени са от Руската империя с възможността да живеят в православна държава като свободни земевладелци, занаятчии, търговци и пр. Но те не забравят поробеното Отечество и до 1878 г. активно помагат в Църковно-националната борба, в Просветното дело и в националноосвободителното движение. Масово е тяхното участие в Руско-турската война (1877-1878 г.). Голяма част от интелигенцията на бесарабските българи, след 1878 г. се завръща в освободената част на Отечеството, за да го възроди. Първият ректор и част от преподавателите на Софийския университет, значителна част от магистратите на съдебната система, първите чинове на старшето офицерство и пр. са бесарабски българи.   Историко-географската област Бесарабия обхваща територия от 45 000 кв. км., ограничена от реките Прут, Днестър, Дунав и малък участък от брега на Черно море (от ръкава Килия на Дунавската делта до Днестровския лиман).

Областта влиза в границите на българската държава по Долния Дунав от 650 до 1034 г. и с някои прекъсвания – от 1187 до средата на 14 век. От средата на 14 век Бесарабия е в държавните граници на Княжество Молдова, а през 16 век става част от Османската империя През 1813 г. областта е включена в границите на Руската империя. Според Парижкия договор от 1856 г. значителна част от Южна Бесарабия е предадена на Княжество Молдова (в 1859 г. княжествата Влашко и Молдова се съединяват в една държава с името Румъния), а според Берлинския договор от 1878 г. отново е върната на Русия. През периода 1918-1940 г. областта е в границите на Румъния, а от 1940 г. Бесарабия става част от бившия Съветски съюз и е разделена между републиките Молдова и Украйна – ¾ влизат в границите на Молдова, а ¼ в Украйна.

Другата светиня за нашите сънародници е Болградската гимназия, първата българска гимназия от Възраждането. Тя е сред най-значимите постижения на нашето Възраждане. През 1858 г. е издаден Указ на каймакамина на Молдова, княз Никола Богориди, за създаване на българско средно училище в Болград, което започва учебна дейност през 1859 г. Учебният процес е с първа трикласна степен и втора четирикласна.

Завършилите първата степен стават начални учители и писари в администрацията, а завършилите втората степен продължават образованието в различни университети, в Русия и в Централна и Западна Европа. В горната степен се изучават седем езика: български, румънски, френски, немски, църковнославянски (старобългарски), старогръцки, латински. а след 1872 г. и предметите гражданско право, хигиена, и философия. Всички учебни дисциплини, освен румънски език, се преподават на български или чрез български език. Училището е достъпно, както за децата на българите заселници, така и за юноши от поробените български земи. Болградската гимназия е много добре осигурена със средства получавани от обществени имоти. Средствата позволяват гимназията да бъде добре обзаведена с учебни пособия, да дава добри заплати на учителите, да поддържа пълен пансион за учениците от селата и от поробените земи. Гимназията разполага със своя печатница, в която се печатат учебна и художествена литература, вестници и списания на български език, които се разпространяват и в поробените български земи.

И нещо изключително е фактът, че гимназията отпуска от своя бюджет стипендии на отличните ученици от горната степен да продължат образованието си в чуждестранни университети. Това са онези две български духовно-образователни светини, които са изградени със средствата на българските преселници в Бесарабия и които вече близо два века поддържат жив духа на българската общност в Бесарабия. В Болград са били известни български политически дейци катоГ. Раковски, Л. Каравелов. През 1871 г. там е живял големият български поет и революционер Христо Ботев. Болград се е превърнал в символ на съхраненото българско самосъзнание и средище на българщината. От прочутата Болградска гимназия „Г.С. Раковски“ са излезли значими исторически дейци, учители, ректори, генерали, политици и министри допринесли за Освобождението на България. Историята на Болград и на бесарабските българи е неразривно свързана с историята на България. България нямаше да е същата без Александър Малинов, Олимпий Панов, Алескандър Теодоров-Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други видни личности от българската история.