Датата 10 октомври се свързва със създаването на Архивно управление към Министерството на вътрешните работи с Указ 515 на Президиума на Народното събрание, с което се поставя началото на Държавния архивен фонд и националната архивна система в Народна република България. На 18 април 1952 г. се регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. На 3 юли 1974 г. се създава Централно управление на архивите. На 1 април 1977 г. се създава Главно управление (ГУ) на архивите при Министерския съвет (МС) с ранг на комитет. През декември 1992 г. Централният държавен исторически архив, Централният държавен архив на Република България, Централният държавен технически архив, Центърът за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователската лаборатория по архивознание и документознание към ГУ на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. През декември 1999 г. към ГУ на архивите преминава и Държавният военен архив.

От 2 май 2000 г. Главно управление на архивите получава статут на държавна агенция. С приетия от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. Закон за Националния архивен фонд получава наименованието Държавна агенция "Архиви" и е на подчинение към Министерския съвет. Държавна агенция Архиви (ДАА) осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение. ДАА е институцията, която провежда държавната политика в областта на организацията на управлението на: Националния архивен фонд; непосредственото функционално, административно, кадрово и методическо ръководство над държавните архиви и цялостен контрол над дейността на всички архивни институции по издирването, събирането, опазването и използването на архивните документи.

Държавна агенция „Архиви“ осъществява активно международно сътрудничество. От 1960 г. Държавна агенция „Архиви" е член категория „А” на Международния съвет на архивите при ЮНЕСКО и участва в неговата дейност и организираните от него международни форуми. С формирането на европейския клон на архивите (EURBICA) през 2000 г., Агенцията стана негов постоянен член. От 2007 г. ДА „Архиви“ участва и в срещите на Групата на европейските архиви към Европейската комисия и на Европейския борд на националните архивисти към Съвета на Европа. ДАА участва и в други международни организации – Фондация Архивен портал Европа (Archives Portal Europe Foundation(APEF), Международния център за архивни проучвания (International Centre for Archival Research (ICARUS), Организация Машина на Времето (Time Machine Organisation (TMO).

ДА „Архиви“ развива отношенията си с национални архивни институции на базата на двустранни споразумения за сътрудничество, целящи осигуряването на обмен на опит, знания и информация в сферата на архивите и управлението на документи.

В течение на своята хилядолетна история архивите винаги са имали ключова позиция в държавно-административното управление. Дейността им, свързана със съхраняването и транслирането на историческата памет в политическото и културното пространство, е от значение за цялото общество. Без архиви е невъзможна историческата приемственост. Подобно на библиотеките и музеите, архивите съдействат за ефективното оползотворяване на натрупаните от отделните цивилизации, държави и народи полезен исторически опит и знания. В съвременното общество архивните документи имат своето значение и се използват при решаването на редица проблеми – политически, социални, икономически, културни, екологични и др. Дейността на архивните учреждения би могла да се оприличи със съграждането на мост между минало, настояще и бъдеще, който е необходим за приобщаване на  общностите към непреходните ценности и идеали.

Високите технологии в информационното общество осигуряват принципно нови възможности за развитие на архивното дело. Дигитализация на формиралите се значителни по обем традиционни документални комплекси и справочници, концентрирани в националната ни архивна мрежа е безспорен факт.  На сайта на ДАА са представени дигитални колекции под рубриката „Архивите говорят“, които представят  снимки и документи от българската история.

Информационните технологии и интелектуалните комуникации оказват своето влияние и върху развитието на архивното познание. Приоритетно значение имат електронните документи и бази данни. Електронното архивиране допринася за ускореното развитие на електронното управление, за запазване на документалното наследство на държавата, по-ефективното използване на информационни ресурси на публичните органи, за модернизация и трансформация в начина на работа на публичната администрация, така че тя да отговори на очакванията и нуждите на бизнеса и гражданите.

Отбелязването на 70 години от създаването на български държавни архиви е повод да си припомним, че архивните документи са често кратки, но съдържащата се в тях истина е непреходна. Държавна агенция „Архиви” и нейните териториални структури в страната, провеждат през цялата година различни мероприятия за отбелязване на годишнината. „Държавен архив” - Велико Търново изготви презентация с информация за всички платформи на ДАА, която е разпространена в училищната мрежа на община Велико Търново, университети и културни институции от областа. Подготвени са две изложби по проект на Държавна агенция „Архиви“ – София „Ретроспекция на културните събития във Велико Търново” (1969-1989 г.), „Културен калейдоскоп от старите негативи“, открита месец септември 2021 г. и „Ретроспекция на културните прояви запечатани в старите негативи“ (дигитална), разпространена в училищата на област Велико Търново в навечерието на празника.

Документите, постъпили в архивите за постоянно съхранение, представляват архивното богатство на една държава. От тук е и фактът, че държавите по света разглеждат функциите на архивите като част от цялостната си държавна политика по отношение на издирването, съхранението и използването на документите.

Камелия Михайлова – ст. експерт в ДА – В.Търново

Боряна Маринова – началник на ДА – В.Търново