Капитанът и един от най-опитните футболисти на „Етър” Христо Иванов сподели мнението си за ситуацията, в която се намира тимът в момента, и очакванията си за предстоящите мачове.

– Христо, какво е настроението преди последния домакински мач за сезона?

– Настроението е бойко, като за преди мач. Осъзнаваме важността на двубоя, гоним задължителна победа и мислим само за нея.

– Вдъхва ли допълнително самочувствие победата над „Ботев” (Враца)?

– Всяка една победа вдъхва самочувствие, но ние сме здраво стъпили на земята и знаем, че нищо не сме свършили повече от това, което трябваше, и си остава още много за вършене.

– Ти игра дълги години в Монтана, по-особен ли е този мач за теб?

– Абсолютно не. Играл съм 6 години за „Монтана”, имал съм и хубави, и лоши моменти, но всичко е в миналото. Аз мисля само и единствено как да спасим „Етър”, защото заслужава да играе в най-високото ниво на футбола в България. Велико Търново го заслужава!

– Публиката ви подкрепя горещо, какво би казал на великотърновските фенове?

– Винаги съм го казвал: откакто вече 4 години съм във В. Търново, усещам какво означава подкрепата за един отбор до последен дъх. Знам, че вярват много в отбора, знам и че ги боли, когато „Етър” не побеждава, но само заедно можем да се справим срещу абсолютно всичко и срещу всички. Призовавам ги да дойдат и пак да подкрепят отбора така, както са го правили и в най-трудните моменти и вярвам, че ще успеем!

– Как стоят нещата във финансово отношение, има ли дължими заплати към играчите?

– Към момента абсолютно всичко е наред. Да, имаше трудни моменти през годината заради ситуацията с ковида, със смяната на ръководствата. Откакто дойде новото ръководство, се вижда доста голямо желание да се подобрят нещата и лека-полека наистина се подобряват. Смятам, че „Етър” като остане в Първа лига, нещата ще са още по-добре. Нямаме неиздължени заплати, всичко е наред и мисля, че това в момента изобщо не трябва да бъде на дневен ред.

– Вярвате ли, че „Етър” ще успее да се спаси от изпадане?

– Няма как да не вярвам, ние трябва първо да си свършим нашата работа. Победихме предишния мач, но това беше просто една стъпка, която трябваше да направим. Сега ни предстои втора стъпка, втори финал, след това има още един, но не мислим за нищо друго, освен мач за мач. Да бием, а накрая какво ще стане, по какъв път ще стане, въобще не го мислим сега. Разбира се, че вярвам в изпълнението на крайната цел!