6 април е Световен ден за развитие на спорта. Пандемията COVID-19 се разпространи в много региони по света с тревожна скорост, а затварянето на фитнес зали, спортни съоръжения и стадиони, обществени басейни, танцови студия и детски школи означава, че много от нас не са в състояние да участват активно в индивидуални или групови спортни или физически дейности, нито да гледат спортни събития на живо. В резултат на това световната спортна общност е изправена пред сериозни предизвикателства поради мерките, наложени в целия свят.

Но това не означава, че трябва да спрем да сме физически активни. Световната здравна организация препоръчва 150 минути умерена интензивност или 75 минути енергично-интензивна физическа активност на седмица, или комбинация от двете. СЗО също има някои съвети как да постигнем това без оборудване и в ограничено пространство. Има изобилие от безплатни и достъпни онлайн и дигитални инструменти, насочени към насърчаване на хора от всички възрасти и способности да останат активни, докато са у дома.

Спортът има силата да променя света – това е основно право, мощен инструмент за укрепване на социалните връзки и насърчаване на устойчивото развитие и мира, както и солидарността и уважението. Чрез нашите уникални индивидуални умения и колективна сила можем да споделим творчески начини да подобрим здравето и благосъстоянието си чрез спорт и физическа активност – дори от границите на собствените си домове.

На 6 април – Международния ден на спорта за развитие и мир, молим всички да бъдат активни, да бъдат здрави и да демонстрират солидарност през този период на физическо и социално дистанциране. Този екипен дух ще ни помогне всички заедно да преодолеем настоящите предизвикателства.

В исторически план спортът е играл важна роля във всички общества, независимо дали е под формата на състезания, физическа активност или игра. Но човек може да се запита: какво общо има спортът с ООН? Всъщност спортът представлява естествено партньорство за системата на ООН.

Правото на достъп и участие в спорт и игри отдавна е признато в редица международни конвенции. През 1978 г. ЮНЕСКО описва спорта и физическото възпитание като „основно право за всички“. Но и до днес правото на игра и спорт твърде често се пренебрегва.

Спортът е мощен инструмент за укрепване на социалните връзки и мрежи и за насърчаване на идеалите за мир, братство, солидарност, ненасилие, толерантност и справедливост.

Спортът като универсален език може да бъде мощен инструмент за насърчаване на мира, толерантността и разбирателството чрез обединяване на хората през границите, културите и религиите. Нейните присъщи ценности като работа в екип, справедливост, дисциплина, уважение към противника и правилата на играта се разбират по целия свят и могат да бъдат използвани в развитието на солидарността, социалното сближаване и мирното съжителство.

Спортните програми позволяват срещи на неутрална територия и в среда, в която агресията може да се контролира, регулира и трансформира и по този начин улеснява сближаването и помирението между противоположни страни.

Въпреки че самият спорт не може да спре или реши остър конфликт, той представлява гъвкава среда за постконфликтна работа и изграждане на мир, както и предотвратяване на конфликти.