„Трифон е легенда на ЦСКА и на българския футбол. Заслужаваше да бъде капитан. Плаках всеки път, когато виждах как феновете на ЦСКА го почитаха след трагичната му кончина. Героите никога не умират, отиват в друг свят. Сигурен съм, че оттам Трифон и сега ни гледа, но пък тук, на земята, той много, много ми липсва“. Думите са на Христо Стоичков, запечатани в биографичната книга за Трифон Иванов, която вече е на пазара.  Камата се сбогува с неудържими ридания с най-добрия си приятел – Железния, който напусна този свят на 13 февруари преди 5 години. При един от последните им разговори Стоичков му бил обещал да му донесе от чужбина хапчета за отслабване – и спази обещанието си. Постави шишенцето с ковчега на Туньо, положен за поклонение в Двореца на културата и спорта във Велико Търново. Залата не успя да събере всички, дошли да се поклонят пред земния човек и неземен защитник.

“Спомням си го с много неща, които са останали дълбоко в душата ми. Един от футболистите, на които съм се възхищавал вътрешно, но същевременно винаги съм бил в контра, защото той имаше един изключително голям потенциал, а правеше неща, които бяха 30 % от възможностите му. И все ми се искаше да стигнат поне до 50 %, защото беше изтъкан от качества. Като човек беше невероятен, защото не мислеше зло на никого и там е голямото противоречие. Когато излезеше на терена той гореше и както казват: “Където мине, трева не никне.” Доста респект налагаше в играта си и противниците се съобразяваха с него, но иначе извън футбола бе човек, когото обичах определено”, заяви големият треньор Георги Василев вчера във Велико Търново. Гочето уважи възпоменанието, което Общината и Зоналният съвет на БФС организираха в памет на Трифон.

Трифон Маринов Иванов (роден на 27 юли, 1965) е един от най-добрите защитници в българския футбол. Висок е 181 см и тежи 78 кг. Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Бетис (Севиля, Испания), Ксамакс (Нюшател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА и през 1991 с Етър, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), става бронзов медалист на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача).

Поклон пред паметта на Железния!