Габриела Росенова е четвърти курс и замества в клас отсъстващи преподаватели

Бъдещи учители се включиха в битката с COVID-19. Студенти от последните курсове на обучение заместват учители, които са болни или са  поставени под карантина. Разговаряхме с Габриела Росенова Иванова от Великотърновски университет „Св. св Кирил и Методий”. Габриела е 4 курс, обучава се в специалност Педагогика на обучението по български език и чужд език , специално за Varnautre.bg  тя сподели какво я мотивира да се включи в благородната инициатива и да застане пред учениците.

Габриела,от няколко дни сте  на първа линия като доброволец в училище.

Кой Ви покани да  замествате болни или карантинирани учители?

-Здравейте! Да, от няколко дни замествам учител в СУ „Емилиян Станев” в град Велико Търново. Получих покана от преподавател в университета, с когото, от своя страна, са се свързали от ръководството на училището. Много ме радва това, че в подобни случаи университетът реагира толкова бързо и успява да помогне на училищата.

Какво Ви  мотивира да се включите в часовете ?

-Когато ми отправиха предложението, се съгласих на секундата. Не съм се замисляла ни най-малко по няколко причини. На първо място го направих от чисто човешка гледна точка – някой се нуждае от помощ, а аз мога да му я осигуря – няма нужда от обмисляне. Освен това силно се надявам някой ден да работя в училище и щом имам възможност да помогна сега, то го правя с цялото си уважение към институцията. Все пак, ако искаме да получим, трябва да дадем. На второ място – имам възможност да говоря с немалко родители и повечето от тях изказват мнение, че искат децата им да продължат присъственото си обучение, а за това са нужни учители. На последно място приех, защото това ми дава възможност да натрупам опит да се докосна до учителската професия.

Не се ли притеснявате от заразяване с коронавирус?

-Разбира се, че го има това притеснение, но предпочитам да бъда полезна на учениците, на учителите, на училището и на себе си, да добия опит. Никой не е застрахован, важно е да се пазим, но мога да кажа, че в училищата има условията за това. Според мен трябва да се научим да живеем с вируса и въпреки вируса, но наистина трябва да сме много внимателни и отговорни. Има хора, които се нуждаят от нас и ние, бъдещите учители, би трябвало да сме наясно, че поемаме подобни рискове дори извън тази ситуация, а сега е моментът да покажем, че сме готови за тях. Отговорността на учителя не спира до научения от учениците материал, а до това да възпита отговорни млади хора. Сега е моментът да им предадем този урок и виждам, че те го разбират.

 Какви дисциплни водите и на какви класове ?

-Преподавам руски език на ученици от първи до седми клас.

Как Ви приемат учениците?

-Това са деца, които са свикнали при тях да влизат млади учители, но въпреки това срещата им с всекиго е различна. По-малките класове ме зареждат с много позитивна енергия – те се впечатляват от всяко нещо, говорят си с учителя като с приятел и винаги изненадват с нещо. Всяко дете иска да поговори с мен и ме пита кога ще се видим пак – това много ме радва. По-големите пък ме учат на търпение и на това да овладявам ситуацията, предизвикват ме да задържа вниманието им – това също има своя чар.

 За първи път ли заставате пред ученици?

-Да. Предвид създалата се ситуация практиките и стажовете на студентите в училищата бяха ограничени. Това също беше един от аргументите, които категорично подкрепиха решението ми. Това е прекрасна възможност да се докосна практически до професията и да придобия опит. Смятам, че за да бъде уверен в себе си, бъдещият учител трябва да се докоснал до атмосферата в класните стаи.

Как протича един учебен час?

– С всеки клас е различно. Много отдавна на учителя му се налага да прави нещо повече от това да разказва урока или да чете условията на упражнението. В днешно време децата са изключително будни, имат достъп до много информация, помнят изключително бързо, имат много въпроси – въобще всичко при тях е „много”. Затова освен че е длъжен да знае повече, учителят трябва да филтрира информацията, която поднася на учениците. Същевременно най-трудно се печели вниманието на децата. При малките деца, за да усвоим знанията, използваме игри, а при по-големите – разговаряме и заедно достигаме до отговор на даден въпрос, защото те трябва да се научат да изказват мнението си (а и моето наблюдение е, че самите те имат нуждата да го направят).

Планирате ли и занапред да се включвате доброволчески инициативи?

– Разбира се, че бих се включила, особено когато става въпрос за нещо подобно, където се изискват определени познания.

Какво мисли един бъдещ учител за тази криза ? Ще успеем ли да извлечем поука ?

– Мисля, че вече си взимаме поука. Виждам как други мои колеги се включват в това начинание и помагат в училищата. Още в началото на извънредното положение видяхме как много хора доставяха храна и стоки от първа необходимост на заразени. Виждаме всеотдайността на лекарите, които се борят с непредвидимостта на ситуацията. Добрите хора съществуват и никак не са малко, просто трябва да ги видим и всички да се постараем да излезем една идея по-задружни, по-добри и по-отговорни от това.

 Какво бихте искали да запомнят учениците от тези часове?

-Мисля, че те разбраха най-важното. Те знаеха, че техният учител е болен, но ме посрещнаха с думите, че трябва да продължат да се учат, защото това е по-хубаво дори от игрите в детската градина. В този смисъл, искам да запомнят, че имаш ли цел, винаги се намира начин да я постигнеш – ако целта на училищата беше да не затворят врати, те намериха начин да го направят, като същевременно дадоха шанс и на нас да им помогнем. Искам да запомнят, че за да се справим с трудностите, трябва да го направим заедно.