На 7 септември 1978 г. Франческо Гулино извършва в Лондон покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той” в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”. През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата”, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил”, написана на английски, печели първа награда.

На 7 септември 1978 г. Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър”, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили”.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването”, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс”, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978 г.