Юрдан Ненов, роден в махала Райновци, произхожда от стар свещенически и бунтарски род

Еленският възрожденец и просветен деец Юрдан Ненов, от чието рождение се навършват 195 години, е бил учител на класика на българската литература Иван Вазов в Сопотското училище.

Юрдан Ненов, роден в махала Райновци, произхожда от стар свещенически и бунтарски род. Получава добра за времето подготовка в Еленската даскалоливница, където работи като помощник на основателя й Иван Н. Момчилов. Истинските си възможности на педагог проявява в Пазарджик, повикан за учител от Никифор Попконстантинов, еленски просветител и книжовник, който основава в града третото класно училище в България по примера и методите на Даскалоливницата в Елена. Тук идва по покана на пазарджишките родолюбиви първенци, изпратен от Иван Момчилов, и заедно с други еленски учители  да помогнат на този “погърчен край”.

Юрдан Ненов води упорита борба с гъркоманството и утвърждава с дейността си българският език и писменост. Негови ученици в Пазарджик и района са Константин Величков, Кочо Чистеменски, Петър Бонев, Кара Никола и други бунтовници, а в Панагюрище – Марин Дринов и Нешо Бончев. От 1 септември 1855 до 1861 година  Ненов е главен учител в Сопотското училище. Оставя дълбоки и трайни следи в съзнанието на своя ученик Иван Вазов, който си спомня: „… свърших основното училище при други учители. Но или по-късното им учителствуване, или по своята незначителност, те не оставиха никакви следи в душата ми. Една трайна диря остави там изпъкналата, самообразна личност на учителя в класното училище / тогава наричано „главно“, при когото минах от взаимното. Той беше даскал Юрдан Ненов от Пазарджик“, тъй като Ненов идва в Сопот от Пазарджик, Вазов мисли че е от там. „Около четирийсетгодишен мъж, с характер пъргав, жив, припрян, надарен с голяма енергия. Той имаше дарба на словото, реч ясна, увлекателна, глас силен, който ставаше страшен в минути на гняв…При него Сопотското училище, тласнато нагло напред в уред и преобразования, дойде до процъфтяване. То привлече ученици от разни краища на България и пусна рояк учители… Даскал Юрдан учителства седем години, срок дълъг за онова време. Неговото учителствуване състави епоха в историята на Сопотското училище“.

Като възрожденец и патриот Юрдан Ненов не остава настрана от националноосвободителната борба. Когато е учител в с. Белово, Пазарджишко, влиза в състава на местния революционен комитет. По време на Априлското въстание при идването на Захари Стоянов и Георги Бенковски с Хвърковатата чета, той предоставя на Бенковски своя син Владимир, който тръгва с четата, с думите: „Това е моето скъпоценно богатство. Това аз мога да дам само за в полза на милото ни отечество. Оставям го на вашите ръце, употребете го за каквато работа го намерите достоен. Името му е Владимирчо, мое любезно дете“. Момчето е прието в четата за писар и преводач на френски език. След Освобождението постъпва във военното училище в София и достига до генерал-майор в българската армия.

След погрома на Априлското въстание Юрдан Ненов и сина му са арестувани и задържани, измъчвани жестоко в Пазарджишкия, Пловдивския и Софийския затвор. Отнемат и учителската му служба. По време на Руско-турската война Ненов е заточен в Айдън, Турция.

След Освобождението е административен служител. По време на войната голяма част от неговите архиви и ръкописи са изгорени. Оставил ни е две ценни книги - „Автобиографията” и „Спомени”. Юрдан Ненов е от будителите, които в свободна България живеят трудно, забравени от властта. Умира в Пазарджик през 1903 година.

Животът и делото на бележития възрожденец са пример за неговия правнук - проф. Иван Черноземски, известен онколог, бивш министър на здравеопазването.