Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век в САЩ

На 1 май светът отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. В България този ден е обявен за официален и неработен, а мнозина от вас навярно все още си спомнят за мащабните манифестации, провеждани в редица български градове преди 1989 година.

Странно или не обаче, корените на празника и това защо той се отбелязва на 1-ви май нямат нищо общо нито със Съветския съюз, нито дори с Русия или която и да било страна, често асоциирана със социализма. В следващите редове ще ви запознаем по-детайлно с историята на празника и традициите, свързани с него.

Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век, далеч далеч от Европа – в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзните улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят.

Това обаче няма как да се случи без серия от протести и стачки, които да докажат готовността на работниците да защитават своите искания. На 1-ви май 1886 г., в САЩ, Чикаго, профсъюзите провеждат провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След няколкодневни протести полицията в крайна сметка разпръсква протестиращите с цената на над 200 ранени и поне четирима убити. Това нагнетява допълнително напрежението и на последния протест на 4-ти май е хвърлена бомба сред полицаите, която причинява смъртта на един служител на реда, а други шестима биват ранени.

Останалата част от света наблюдава това, което се случва в САЩ, и решава да покаже, че и тя подкрепя исканията на американските си „колеги“. Вследствие на това навсякъде започва масирана организация в защита на работниците и протест срещу случилото се в Чикаго. През 1889 г,в в Париж, учредителният конгрес на Втория интернационал, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в САЩ. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“ Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“. Така, логично, от началото на 20-ти век, работници, профсъюзи и последвалите социалистически и комунистически партии отбелязват Деня на труда и работническасолидарност на 1-ви май.

Първият опит за честване на 1 май у нас е през 1890 година от Топографското дружество. Въпреки това, през следващите години празникът така и не получава официално признание. Това се случва едва през 1939 година, когато 1 май е обявен за официален празник. След промените, извършени на 9-ти септември 1944 година, Денят на труда става един от най-тачените и почитани празници в България. По традиция в следващите 45 години той се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна, които биват грижливо подготвени от комунистическата власт и са абсолютно задължителни. След края на режима през 1989 г., Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.