Иларион Макариополски е будителят, който извоюва духовна свобода на България

На 3 април се навършват 160 години от Великденската акция - кулминационен момент  в борбата на българите за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия. С този акт българите се самоопределят като самостоятелен народ в рамките на Османската империя и тръгват по пътя на свободата.

Трудно е днес да проумеем дързостта на едно такова дело, в центъра на което стои Иларион Макариополски – една от ключовите фигури в Българското Възраждане, роден в град Елена през 1812 г. Още тогава идеологът на българската национална революция Георги Раковски оценява високо станалото и смята този ден свят, ден който трябва да се празнува всяка година, като по този начин е искал да прикове вниманието на сънародниците си към един от най-важните дни в новото летоброене.

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в храма „Св. Стефан“ в квартал Фенер, в Цариград, митрополит Иларион Макариополски проявява неподчинение към Цариградката патриаршия, поставяйки българските национални интереси над тези на църквата. Той не споменава според църковните канони името на вселенския патриарх. Смелото деяние е по инициатива на българските църковни дейци в Цариград и изразява волята на всички българи, желаещи скъсване с чуждото гръцко духовенство. Показаното неподчинение е акт, с който епископ Иларион, по-късно търновски митрополит, символично отхвърля властта на патриаршията и се обявява за независим духовен глава на българския народ. Заради този акт Иларион Макариополски е заточен в Света гора, заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

Официалното уреждане на българския църковен въпрос се случва доста по-късно със султански ферман от 28 февруари 1870. След 30-годишна борба за национално самоопределение, българският народ получава ферман за самостоятелна българска църква, начело с екзарх и център Цариград. Ферманът предвижда създаване на Българска екзархия, чието вътрешно управление е независимо от Вселенския патриарх и се урежда с устав.  Първият български Свети синод в Цариград е в състав Иларион Макариополски, Иларион Ловчански, и двамата духовни водачи са от гр. Елена, Натанаил Охридски, Екзарх Антим I.

По повод издаването на фермана епископ Иларион Макариополски държал реч на 1 март 1870 г. в българската Дървена църква. Между другото той споменал, че  „... третий април бе славен и знаменит ден, в който въпросът се роди и народното желание за народна йерархия изрази. Днес, първи март 1870 г., е още по-славен и по-знаменит, защото се изпълни народното желание. Тогава бе рождението на въпроса, днес е изпълнението на въпроса. Тогава бе едно просто желание за въпроса, днес въпроса се облича с царски закон. Тогава бяха надежди, а днес е осъществлението на надеждите. Жътвата, чада, на сеяча е по-сладка от сеитбата, защото, който се е с надежда, сее за жътва. Който жъне, събира плод. Тъй и ний, чада, сеехме на 1860 година на 3 април, жънем плода сега на първи март 1870 година."

През 1872 г. Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит. Славата му сред народа е огромна. Хората по селата го посрещали с възгласи: „Да живее Иларион Търновски!“ В храма в село Стежерово, Свищовско, до него достигнали думите: „Благодарим ти, Боже, че доживяхме да видим български владика, който да ни поучава по нашенски!“

Три години по-късно приключва земния си път големият български духовник и радетел за свобода и просвещение на народа. По думите на Петко Славейков за Иларион Макариополски, той е  „този, на когото гласът огласи в съзнание цял един народ.“