Талантливият пианист, джазмен и композитор по майчина линия е от известния Разсуканов род от възрожденския град

Днес, на 40-я ден от смъртта на големия български музикант Милчо Левиев, урна с праха му бе положена в еленска земя. В най-голямата църква в града – „Успение на Пресвета Богородица“ двама свещеници извършиха опело и панихида на починалия в Солун на 81 години композитор и джазмен.

„До последния миг от живота му бях до него. Предсмъртното желание на Милчо беше прахът му след кремирането да бъде разделен на пет части и с него положени малки урни на местата, свързани с необикновения му динамичен живот – родния Пловдив, малкият град Елена, откъдето са родовите му корени по майчина линия, алеята на творците на Централните софийски гробища, далечният Лос Анжелис, работил там дълго време с Дон Елис по негова покана и в Солун, където живя последните седем години със съпругата си певицата Вики Алмазиду“, това сподели проф. Панайот Панайотов, втори братовчед на Милчо Левиев. Неговите родственици от Елена организираха панихидата, на която присъства и заместник-кметът на общината Йордан Димитров. През 2005 година виртуозният пианист бе удостоен с най-високото отличие „Почетен гражданин на град Елена“, за връчването на което той пристигна веднага след завръщането си от задгранични ангажименти.

Урната положиха в семеен гроб на Панайотови в гробищния парк на града. Милчо Левиев е от големия Разсуканов род от Елена, чийто основоположник е Кара Добри. За него се предполага, че има болярски произход. Заради непокорството му към турската власт е изселен принудително от Търново в Еленския балкан. Слага началото на махала Карадобревци, днешно Добревци, в района на Дрента. Първите писмени сведения за Разсукановия род са от потомъка на Кара Добри – Стоян Панайотов-Балканджията, роден в махалата около 1630 г. Неговият син Слав, познат с името йеромонах Йосиф Брадати, е най-известният дамаскинар, основател на Рилската дамаскинарска школа, виден книжовник, предтеча на отец Паисий. Другият син на Балканджията – поп Петко-Султана служи като свещеник в родния си град Елена. Предвожда делегация от еленчани до Цариград с прошение до султана, откъдето идва и прозвището му. Автор е на голям ръкописен сборник.

Многолюдната челяд на рода със своите разклонения стига до Юрдан Панайотов –Разсуканов, баща на бабата на Милчо Левиев – Роза, която била учителка. И четирите деца на Роза и Иван Панайотови се раждат в Елена, след което семейството се премества в Пловдив. И тук най-голямата дъщеря, Надежда, модистка за него време, се влюбва в уважавания търговец от Пловдив Исак Самуил Леви. Майка й е непреклонна и настоява преди да сключи църковен брак бъдещият жених да получи християнската вяра. Затова и неговата фамилия става Левиев.

Двамата сина – Йоан и Милчо израстват в Пловдив, но всяко лято семейството прекарва ваканцията в Елена при своите роднини. „Аз пазя хубави спомени от това време. Бяха военни години, 1943-44-та. Бомбандираха Пловдив и баща ми за по-сигурно ни изпрати с майка и брат ми в Елена. След 60 години за първи път идвам отново тук. Тази вечер мои връстници ми припомниха за игрите, пакостите и лудориите, които сме вършили като деца и за мен това бе чудесно преживяване“, споделя Милчо Левиев през ноември 2004 г. Заедно със съпругата си Вики Алмазиду тогава изнасят  незабравим благотворителен концерт в храма „Свети Никола“ в Елена, посветен на 200-годишнината от възстановяването на църквата и 220 години от еленския препис на Паисиевата история. Средствата са дарени за изграждането на параклиса в с. Божевци, инициатива и дело на проф. Панайотов.

От Разсукановия род е и прадядото на Милчо Левиев – хаджи Юрдан Брадата, един от организаторите на Велчовата завера и деен участник в нея. Родови клонове и разклонения на Разсуканови има и сред не по-малко известните еленски родове – Панайотовия, Михайловския, Поповия, Геновия, Хараламовия и Неювския.