27 ентусиасти, любители на природата и пешеходния туризъм, се включиха в акцията

Един от най-красивите пешеходни маршрути в Еленския балкан тръгва от с. Усои над града и стига до двата скални феномена Марков камък и Раюв камък. 27 ентусиасти, любители на природата и пешеходния туризъм, се включиха в доброволна акция за почистване на екопътеката до Марков камък. Инициативата и спомоществователството с техника и работници е на Владислав Велев, управител на „Билтранс-Велев“ ЕООД. Добрите му намерения намериха подкрепа и от общинската администрация, като десет служители заедно с кмета инж. Дилян Млъзев участваха в акцията. Групата почисти екопътеката от треви, храсти и паднали дървета, освежи маркировката. Пространството около огромния камък също бе разчистено и сега той се вижда чак от централния път. Доброволците направиха и четири пейки за отдих на туристите, преди да поемат към Раюв камък, на три часа път.

Двата скални феномена привличат не само като природни забележителности, те са свързани и с интересни легенди.

Марков камък  е огромен къс скала с дължина 6 м, височина и ширина над 3 м и  като че ли е закрепен от човешка ръка върху няколко по-малки камъка на билото на рида. Тази необикновена природна даденост му придава представа за някаква незнайна чудодейна сила.

Една от легендите разказва, че Крали Марко, бродейки по българските земи стигнал и до връх Острец в Еленския балкан. На пътя му се изпречил огромният камък. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръце и запокитил през долове и ридове на днешното възвишение. С  огромни крачки  се озовал на мястото преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки камъка, върху които паднал големият, който  го ударил леко по малкия пръст на ръката.   Потекла кръв, от която още личат следи върху камъка.

Раюв камък се намира в края на платото и от него се открива  просторна гледка към язовир "Йовковци". Той се състои от множество разпръснати скали южно от Марков камък.  Две от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша, която и днес се използва за поклонение по християнските обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й, е издълбана фигура на шаман с островърха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древният български символ - IYI.

Известно от народното творчество по цялото българско землище е прозвището на Слънцето като Райко или Раю/йо, откъдето вероятно идва и името на природния феномен. Небесната костенурка е символ, познат на древните ни предци. Тя един от най-старите  символи на космическия ред и на земята.