Писателят гостува по покана на читалище „Напредък-Елена-1863“

В навечерието на 24 май писателят Захари Карабашлиев гостува в Елена и на среща с почитателите на хубавата книга той разказа историята за написването на най-новия си роман „Хавра“, сподели за посланията и внушенията на писаното слово, за четенето и младите хора и защо човек трябва да се възпитава от малък с книга в ръка.

Писателят гостува по покана на читалище „Напредък-Елена-1863“, а дворът с чемширите в родната къща на Стоян Михайловски бе най-подходящото място за споделени мисли и чувства за словото и знанието, за свободата – лична и национална, за човешкото в историята.

Романът „Хавра“ получи наскоро наградата на националния дарителски фонд „13 века България“ за роман на годината на 2017 г. Книгата е писана от Захари Карабашлиев седем години у нас и в Америка, където също е издадена. Близо 700 страници се четат увлекателно, проследявайки две истории, разделени във времето от близо век и половина. Главният герой в романа е прототип на американския кореспондент Макгахан, известен в България с репортажите си за Априлското въстание и Руско-турската война, чийто живот и съдба винаги са били загадка за автора на романа. Самият той по време на срещата научи още, че сподвижник и преводач на Макгахан е бил еленчанинът Петко Попниколов- инженер и общественик, а в Елена има и паметник на легендарния журналист. Едновременно с неговата история се описва и живота на българин, който се завръща от Америка в наши дни и около който се заплитат случки и престъпни конфликти, свързани с мистериозната смърт на баща му.

Интересни подробности сподели Захари Карабашлиев, главен редактор на едно от най-големите издателства – „Сиела“, около името на романа. След като работното заглавие „Свобода“ не било харесано, до последния момент не било ясно как ще се казва книгата. Думата „хавра“ взаимства от нотариален акт на семейни наследствени земи в Добруджа, която означава пустеещи, необработени земи и има връзка с една от сюжетните линии в романа.

Освен, че писането на книгата е доста дълго, оказва се, че е и физически трудно за автора. През повечето време е писал прав, почти като Хемингуей, пошегува се той.

„На 24 май, пред паметника на Стоян Михайловски съм, в родния му град Елена, със смартфон в ръка, пеят птички, камбаната бие, 10 е – сподели на страницата си Захари Карабашлиев, едно от големите имена в съвременната българска литература, преди началото на празничното шествие в града. И мисля за милиони компютри, лаптопи, таблети и смартфони навсякъде по земното кълбо, където живеят българи; за милиони светещи екрани, които по всяко време на денонощието излъчват и приемат български букви, думи, изречения. "Светлата бъднина", за която мечтаеше Стоян Михайловски е тук. Използваме ли я смислено, или карай да върви, народе? Честит празник!“