В експозицията са предоставени творби и от ХГ „Борис Денев” в Търново

Художествена галерия „Христо Цокев”, Художествена галерия „Борис Денев” и Музей на Възраждането „Иларион Макариополски” канят габровци на изложба живопис „Йордан Попов. Отшелникът от Елена.

Откриването на изложбата е днес в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев”, ет. 2 и ще остане до 20 февруари.

В експозицията са включени творби, предоставени от ХГ „Борис Денев” – Велико Търново и Музей на Възраждането „Иларион Макариополски” в гр. Елена. Публиката ще види 36 живописни платна на майстора на пейзажа Йордан Попов.

„Йордан Попов носи природата в себе си като вселена на тишината, като тайнство, което дарява познатите баири, ниви, градини, сгради с дърветата – всичко, което изпълва картината с много, много, доброта и възвишена чистота...

Изкуството на Йордан Попов е тихо, вглъбено в себе си, лишено от външни ефекти – всъщност носи много стаена драматична мощ и вътрешно движение. Притихналата зимна вечер е изпълнена с вътрешна мощ, хълмовете като че почиват, скрили дълбоко в себе си енергиите и бурите на вселената, огнените терени преминават един в друг, угарите като рани прорязват запалената гръд на земята, всичко се движи, живее и създава във външната привидност на покоя – един драматичен свят, богат и съдържателен като душата на художника. Може би мнозина приемат Йордан Попов като спокоен художник, свързвайки го с естествената доброта и топлота на човешкото му излъчване.

Пейзажът живее в този светъл и мъдър творец като човешка нравственост и добрина, като път към хората, като Вяра, която художникът е носил и носи в дългите самотни години, като спасение и опора, когато горчилката дойде в повече, когато безсъниците на нощта не могат да догонят спасителното пробуждане на зората, когато думите са безсмислени и ненужни и за щастие – когато светлината на картината изпълва душата на художника с надеждата, че утре отново е ден, че утре новата картина ще бъде по-хубава от старата, че утре може би и хората ще бъдат по-добри! Утре – може би...!” (Светлин Русев, 1984)