За седма година българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ в Париж проведе традиционното литературно четене на тема „Две сърца се знойно любят…“ в почит на поета Яворов и неговата любима и муза – еленчанката Мина Тодорова, сестра на писателя Петко Ю.Тодоров. То се състоя пред гроба на Мина в гробищния парк на парижкото предградие Булон-Бианкур. Датата 11 ноември е избрана неслучайно. На този ден християните почитат Свети Мина, а Първа българска гимназия в Париж чества 11 години от създаването й. Учителките в българското училище Румяна Шибилева-Ронжие, Любомира Колева и Ренета Лидкова организират един емоционален „полет“ в творчеството на Яворов с ученици от 8 до 12 клас.

 „Дъждовен и много мрачен беше Париж този ден, но това не попречи на ученици, родители и гости да бъдем в Булон. С нас бяха и двама почетни гости - невероятната българка г-жа Елена Волева-Равол, открила гроба на Мина, и френският поет Рьоне Ле Бар, познаващ творчеството на Яворов и историята, довела го до това място. Госпожа Волева вече 40 години с нестихващ ентусиазъм и вълнуващо преклонение пред Яворов и Мина украсява с цветя последния пристан на момичето с “лъчистите очи” – съобщи от Париж Румяна Шибилева, преподавател по български език и литература в училището.

Учениците от 8 клас не са изучавали още интимната лирика на Яворов, но вече познават една много чувствителна част от живота и творчеството му, изучават драматичния житейски и творчески път на „певецa на душевни бездни”, на изгнанието от отечеството и носталгията по “изгубения Рай”. 11 клас пък навлизат в Яворовите символистични визии за човека и света и в драмата на любовта.

Литературното четене беше наистина „полет“ на такива шеметни височини, че учениците, научили всичките 9 стихотворения наизуст, обхванати от силната емоция на мястото, предпочетоха да ги четат. Но за мен беше важно, че ги бяха научили и че Яворовият заряд от чувства беше изпълнил сърцата им и те го препредадоха на присъстващите. Прозвучаха и извадки от писмата на Яворов и Мина, както и последното стихотворение „Невинност свята“, написано от поета и сложило край на стихотворчеството му.

Там до гроба на Мина, един наш бивш ученик, сега студент по анимация, нахвърли щрихи от тази магнетична атмосфера, сред проблясъците на дъждовните капки и бисерните любовни слова на Яворов“.

Българката Елена Волева-Равол живее във Франция повече от 50 години.По своя инициатива и въз основа на официално пълномощно от община Булон Бианкур от 1986 година се грижи за гроба на Мина. И до днес той не остава без червени рози до разтворената книга върху мрамора с изписан на български и френски вечния стих на поета Яворов „Две хубави очи…“

Елена Волева, чийто живот е достоен за роман, е позната с благотворителната си дейност и активната работа за популяризиране на българската култура и изкуство. За големите й заслуги тя е наградена с бронзов медал за принос към културата „Френски Ренесанс – култура, солидарност, франкофония“.

Сънародничката ни е известна сред аристократичните среди на Париж, член е на престижната фондация на аристократите във френската столица, членува в асоциациите „Франция-Америка“, Франция-България“, „Хуманитарна помощ за България“, дори в Клуб на коронованите особи. Шармантната дама винаги е изпитвала неутолима страст да прави полезни неща за родината си, с която не прекъсва връзката. Тя е сред основните организатори на панихидата на гроба на Мина по повод 100 години  от смъртта й, за създаването на филма за Яворов и музата му „Тя, мина, Мина“, на чието представяне присъства в родните им градове Чирпан и Елена. Равол се заема и с проучването на последните дни на Мина, издъхнала едва 20-годишна в санаториум край Бианкур. Тя успява да намери оригиналния документ, на който са изписани две различни дати – на смъртта и погребението на момичето с разлика пет дни. От него се вижда също, че гробът на обичната дъщеря купува бащата, еленският първенец хаджи Юрдан Тодоров, а не Яворов, както се пише.

 При посещението си в Елена през 2011 година г-жа Волева предаде на кмета оригиналния документ, за да остане той в родния град на Мина. Макар и на преклонна възраст, над 94 години, мадам Волева е пълна с идеи и съжалява единствено, че няма два живота, за да направи още повече за България.