Над 50 картини, сътворени за три дни от 23-ма талантливи художници остават за бъдещата картинна галерия в село Раювци. Освен с единствения у нас паметник на неустрашимия Вълчан войвода, с традиционния събор в края на август и уникалния Раювски кромлех, селото, наречено „перлата“ на Еленския балкан ще се прочува и с пленера по живопис.

Неговото първо издание беше от 6 до 10 септември. Организатор на творческата изява е фондация  „Звезди под звездите“, а селекцията на участниците в нея направи известният бургаски скулптор Атанас Стоянов, който издълба над 4000 букви и знаци от посланията върху каменните блокове на кромлеха.

В пленера по живопис участваха и трима сръбски художници от Зайчар – Жасмина Пайович, Драган Тошич и Драган Стотич. „С думи можем да кажем: „Всичко е супер! Останалото сме го нарисували“, изрази своето възхищение Жасмина по време на тържественото закриване на пленера. Фондацията връчи грамоти на всички участници, сред тях и утвърдените талантливи български художници – Добрин Вътев, Деян Иванов, Атанас Стоянов, Ивелина Иванова, Владимир Пенев – синът на поета Пеньо Пенев, Живко Дончев, Милчо Талев, Светлана Георгиева, Асен Желязков, Стефан Асенов, Снежана Славова, Любомир Коцев, Валентин Узунов, Евгений Петров, Йордан Ангелов-Даката, Боряна Стефанова, Зорница Балинова, Иво Петров,  Нина Петрова, Ангелина Ангелова.

21-годишната Зорница бе най-младият участник в пленера, а Асен Желязков, на 81 години – най-възрастният. И двамата са от Раювци, дълбоко свързани със селото, в което всяко местенце и кътче от райската природа вдъхновяват твореца и го правят щастлив. Всеки от художниците по своему съзря и преживя тази красота, затова и живописните платна са толкова различни и впечатляващи. Подредени върху зидовете на една от къщите в селото, те събуждат спомени и връщат във времена, за които в съседната къща върху дърво е съхранена за поколенията част от историята на малкото балканско село.

„След падане на Търново под османска власт през 1393 г. много боляри и начетени хора се заселват в Еленския балкан – Болерци, Писараци, Харваловци и др. Освен тях идват и такива, които искат да са далеч от произволите на османлиите, а имало и юнаци народни отмъстители, които намирали убежище в тези вековни гори.

Раю Иванов, който наказал самозабравил се властник, след дълги преходи намира това това прекрасно място, пръв се заселва тук и така дава името на село Раювци.

Недалеч се намира стар римски път, част от Траяновия от Виена за Цариград. Той минавал през Никополис ад Иструм – Харваловското кале – Елена – Сливен – Ямбол – Одрин – Цариград. Историята свързва този път и околността с неустрашимия и легендарен Вълчан войвода, римския мост, Брусо могила, Градището, Седлото, Балаклъ манастир, пещерите Хайдушка и Драгановска. В Куюмджийската пещера хайдутите са съхранявали и преработвали злато, но тя пази своите тайни и остава неоткрита и до днес…“