Трима служители от общинската администрация в Елена достойно представиха града

Трима служители от общинската администрация в Елена достойно представиха града на Десетото юбилейно издание на фестивала на фолклорната носия в Жеравна. В категорията за автентична женска носия характерната за еленския край носия с невестинското забраждане „сокай“ спечели поощрителна награда. Тази носия, представена от Фатме Ходжева, бе една от най-старите, показана на ревюто, датираща от средата на 19 век. За представянето  в цялата й прелест съдействие оказаха директорът на музея на Възраждането в Елена Иванка Сиракова и уредникът Елена Иванова, които извадиха от фонда част от накитите за костюма.

Днес еленската носия, включваща забраждането „сокай”, е малко позната и почти забравена. Успешен опит да я върнат от миналото и покажат в цялата й прелест преди две години направиха малцина ентусиасти с жива изложба на облеклото на еленчанката от XIX век. Носията в Елена е възстановена благодарение на пълните описания за нея на проф. Михаил Арнаудов. Той се позовава на информация от еленското село Дрента. След Освобождението накитът постепенно изчезва и остава да съществува тук-там из раклите в някои затънтени колибарски селища, където по-късно се повлияват от градското облекло.
Сокаят, употребяван в Елена, е от килифаревския тип и е част от сукманената женска носия на населението по северните склонове на Средна Стара планина. Това забраждане е красяло главите на омъжените жени и се поставяло на главата на булката в сряда след сватбата. Ритуалът ставал на селската чешма, където снемали булото на невестата и поставяли сокая, дар от свекървата. Месалът (бяла кърпа), дълъг 4 – 5 м, булката сама украсявала още като мома и прикрепяла извезани от нея сокайни шевици. Такива шевици от Еленско могат да се видят днес във фонда на Националната художествена академия.

Димитринка Иванова представи също невестинска носия, но от Ловешко, носена по поречието на река Осъм и също с рядко срещано забраждане за глава, наречено „тач“.

Инициативата за участието на общинарите на фестивала в Жеравна е на Светослав Петров, експерт по културно-историческо наследство в община Елена. Негова слабост са женските носии. Днес той разполага с уникална колекция от 20 цели носии от различни краища – Кюстендилско, Плевенско, Самоковско, Пловдивско, Софийско, Търновско, Еленско. Много от тях са купувани на части, други подарявани. За да ги комплектова и покаже в пълното им великолепие, чете много, пътува из страната, среща интересни хора, съхранили традиции и обичаи, които развълнувано отварят ракли за младия етнограф. Самият той в Жеравна  „разходи“ сред хилядите посетители автентична мъжка носия от марашките села от Плевенско, носена на празници.