Представлява каменен диск с кръгообразна форма с диаметър 10 см

Древният български календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век. Той представлява каменен диск с кръгообразна форма с диаметър 10 см. Двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет, пише bgpolitika.com.

Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежа им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. Археологическата находка от Разлог е  датирана към 8 век сл. Хр.  и представлява единственото пълно и запазено изображение на древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

На 22.09.2011 година в централния парк на Разлог e открит възстановеният древен слънчев календар от Разлог. Календарът е един от най-точните и това е принос на българите към световната култура. Възстановяването на календара върху 12 мраморни морени, всяка от които тежи между 1 и 2 тона, започва през 2007 година от скулптора Асен Ботев, изцяло с финансови средства от община Разлог.

Календарът съдържа дванадесет образи на животни, символизиращи годините в дванадесетгодишния цикъл на юпитеровата година за времето с пет „времеви завъртания”, които са всъщност петте юпитерови години, образуващи 60-годишния период, основен за календара (време, за което Юпитер прави 1 обиколка около Слънцето). 60-годишният цикъл е половината от 120-годишния цикъл, нужен за уреждането на корекциите във връзка с оставащото време от 5 часа 48 минути и 45 секунди в края на годината. С други думи 120-годишините цикли се състоят от два 60-годишни цикъла, а 60-годишния от пет 12-годишни юпитерови цикъла ( юпитерови, защото за една юпитерова година Земята прави дванадесет години). Самата земна година, тоест обиколката около Слънцето, продължава 365 дни 5 часа 48 минути 45 секунди и половина. Тези 5.48.45.5 часа ги прескачаме и си започваме новата година, но с течение на времето това натрупване започва да се усеща и затова се налагат корекции.
ПЪРВАТА корекция се прави на всяка четвърта година, защото 4 х 5.48.45.5 часа са 23.15 минути, но повече не може да се изчаква и се "дава" един ден.

Българско летоброене