Над 70 000 графики са създали студентите през последните 14 години

Литографската база на графичната лаборатория към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” е най-голямата в страната и в много отношения превъзхожда графичните бази на други престижни заведения, като Националната художествена академия в София. Това е мнението на работещите в нея графици и технолози, като един от примерите, с които своето твърдение е единствената електрическа печатна преса за литография у нас, която се намира именно във Факултета по изобразителни изкуства. Към днешната дата в страната функционират не повече от 3-4 подобни лаборатории.
ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” е основан през 1963 година, а факултета– две години след това. Първата разкрита в него специалност е Рисуване, не след дълго последвана от специалност Графика. Именно към нейната катедра се основават литографската база и графичната лаборатория,  която към 80-те години се обособява самостоятелно в работилница на великотърновските художници-графици. Базата разполага общо с три литографски и две офортни преси, както и с близо 50 литографски камъка. Някои от тях тежат над 100 килограма, сред тях са и три от най-големите запазени литографски камъни в България – разказва Румен Райков – майстор-печатар в литографската база.
Литографският камък е причудлив природен феномен, образувал се от хилядолетни геологични процеси и има само няколко известни находища в световен мащаб, повечето от които вече почти изчерпани – една от основните причини да са много ценни. Химичният им състав е онова, което ги прави толкова специални  -  98 %  калциев карбонат и около 2 % силициеви примеси . Мекият и чист варовик е изключително чувствителен към вода и мазнини - основният химичен принцип при печатане на литография. Обработката на камъните е изключително тежък физически процес, който и до днес студентите извършват на ръка.
Любопитна е и историята на камъните, които се намират във университета. Те са използвани още в началото на миналия век в картонажните цехове на Захарни заводи, като на тях са се печатали опаковки и рекламни материали. С навлизането на по-модерни технологии, литографията постепенно отстъпва от рекламния бизнес и инвентарът на някогашните промишлени печатници се пренася във Факултета по изобразително изкуство.
През литографската база са преминали хиляди студенти и стотици художници от страната и чужбина – разказва Румен Райков, като допълва, че инвентарът, с който разполага, я прави може би най-добрата в България. Понастоящем графичната лаборатория разполага с огромна колекция от над 1000 отпечатъка на известни автори, тиражирани в литографската база, а за последните 14 години в нея студентите на университета са създали над 70 000 графики.