Два дни „Даскалоливницата” стана старовремска чаршия

Елена заедно с Габрово и Тетевен тази година са домакини на Европейските дни на художествените занаяти. През двата почивни дена се проведоха много паралелни инициативи, координирани от РСО „Централна Стара планина”, подкрепени от общините в трите града и занаятчии от цялата страна. Възрожденска Елена се включва за първи път в инициативата, която сега преминава под мотото „С респект към бъдещето”. Идеята за Европейските дни на художествените занаяти е подета във Франция преди десет години.

За два дни архитектурно-историческият комплекс „Даскалоливница” се превърна в старовремска чаршия на занаяти от близко и далечно минало. Над 20 майстори, както местни, така и от близки градове, повечето със свидетелства и отличия, показаха и с демонстрации доказаха, че коренът на българския художествен гений е жив и днес, развива се и пуска млади филизи. Във връзка със събитието Музеят на Възраждането обнови няколко свои експозиции от бита на еленчанина, разположени в Камбуровия хан. Те разказват за завидно майсторство и сръчност на балканджиите, за които занаятчийството е поминък с многовековна история. Летописите говорят, че в малкия град се упражнявали 59 занаята, имало 146 занаятчийски дюкянчета, а в околията наброявали 700. Еленските занаятчии били уважавани и достойни хора, имали си свое сдружение, а на Свети Силвестър всяка година уреждали общоградска занаятчийска вечеринка.

След приветствието на еленския кмет инж. Дилян Млъзев началото на Дните възвестиха удари на тъпан. Най-много любопитни се трупаха край вретенарите и кошничарите. Христина Йоргова от Златарица от 11-годишна се учила на вретенарство от майка си, тя пък от своята майка – вече 50 години. Едно вретено се извайва на струга за 15 минути. Все още нейната стока се купува и за предене на вълна, но тя помни времена, когато на ден продавали по стотина вретена. Старият майстор на дървени лъжици Ангел Добрев, също от Златарица, прави още гаванки, корита, нощви за хляб, които също се купуват. Докато тази цепеница стане на лъжица, минава през много манипулации, но аз я правя за десетина минути, сочи той липовото дръвче и продължава с длетото. Ще работя, докато очите ми гледат, няма кой да ме замести, казва Ангел.

Кошниците на Васил Неделчев и жена му Тонка от с. Майско вървяха в събота като топъл хляб. Откакто се помни, Васил все кошници плете. От клоните на лешник стават, но да не е воден, затова обикаля Балкана да търси най-подходящите дървета.

Най-многобройна бе групата на великотърновската работилница „Седянка”. Искра Илиева и Димитринка Найденова демонстрираха изработката на фриволте – вид дантела, която се плете със совалки или с игли. Навремето нашите баби я наричали ажур – привнесена е от Франция. Сега от нея двете дами правят уникални фини бижута. Марияна Гелева показа как става мокрото плъстене на жива вълна. Връх на изящество демонстрираха още две дами от „Седянка”. Кремена Димитрова и Маргарита Бонева плетоха на палечки калоферска дантела, на която майсторки са били и старите еленчанки. С дърворезбарство започнал да се занимава още като ученик Величко Великов от Дебелец. После завършил българска филология и история, но скоро се уверил, че дипломата от университета няма да го храни. Копаничарството най-напред му било хоби, сега вече е професия. Занаятчийството не е за всеки. Човек трябва да поиска да го прави с душата и сърцето си, е убедена майсторката на тъкане на колани на кори Софка Димитрова от Шумен. Този много стар занаят, още от Средновековието, вече е сред живите съкровища на България, за което безспорна е нейната заслуга. Тъкачка по професия, учи се от случайно попаднала й книга. Днес възстановява стари модели на колани, които се търсят най-много за носии на танцови и певчески групи.

Майка и дъщеря от Беброво, Сийка и Таня Балабанови, представиха плетива на една, две и пет куки.

Тодор Лалев от Габрово, 72-годишен майстор на ножове, е спокоен, че занаятът му няма да изчезне. Не е за вярване, но 26-годишната Теодора, счетоводител по професия, е избрала да наследи дядо си в този мъжки занаят.