И днес в Еленско се пригогвят традиционните за трапезата на балканджията ястия, които напоследък останаха в сянката на прочутия еленски бут, разказва днес вестник "Борба".

Специален телевизионен филм на „Дестинация БГ” ще напомни за позабравени обичаи и рецепти, по които се готвело в Еленско за празниците и за специални гости. Снимките бяха направени в Камбуровия хан, една от уникалните къщи на Музея на Възраждането в града, съхранила духа и традициите на еленчани. За приготвянето на ястията беше извадена от фонда на музея автентична посуда – медни тенджери, сахани и керамика. Николина Ангелова и Христо Стоянов влязоха в ролята на стопани на къщата и се заловиха с готвенето и пресъздаването на традициите…

Без пълнен печен пуяк върху кисело зеле не минавал зимен празник на балканджията. Някъде с тази вкусотия гощавали касапите на коледния шопар, предпочитан е и за новогодишната трапеза. И ако за празниците пернатият деликатес можел да се замени със свински пържоли, то при кръстник задължително се ходело с печен пуяк. Традицията е останала още от Възраждането и в много семейства продължава и днес.

„Ходенето при кръстник ставало на Месни заговезни или в дните на т.нар. Крива седмица преди тях. Навремето, колкото по-имотен и уважаван, почитан и с положение бил човекът, толкова повече млади го избирали за кръстник. На Месни заговезни в дома му идвали на крака всички кумци да го почетат – разказва Иванка Сиракова, директор на еленския музей. Такъв човек в близкото до града село Яковци бил Иван Тевекелев. От моята баба съм чувала, че на този ден по 25 печени пуяка се слагали на трапезата в дома му. От това време е останала шеговитата задявка: „Яж бе, кръстник! Яж бе, пуяк!”

Младите носели още за най-важните хора пита, баница, вино, ракия. Традицията повелявала, когато си тръгнат за вкъщи, да вземат по хапка от всичко и кълката на пуяка за домочадието.

Тогава се искала и прошката от кръстника, което обичайно ставало на следващата неделя, на Сирни заговезни. Младите целували ръка с думите: „Прошка ти искам, прошка ти давам!” – най-напред от кръстника, после от кръстницата, а ако в къщата имало стари кръстници – и от тях.

Кръстничеството в Еленския край се предавало по мъжка линия и ако се налагало да се прекъсне, се искало разрешение. Кръстничеството било силно като кръвната връзка. Не дай боже кръстник да те прокълне – клетвата му била най-силна”.

Не е за чудене тогава, че за кръстника се избира най-хубавия и добре хранен пуяк. Коли се няколко дни преди събитието и след изчистването се измива. Провесва се, за да се отцеди добре, натрива се със сол отвън и отвътре и се оставя известно време – да узрее. Подсушаването с кърпа пък се прави, за да остане бял оризът, с който ще се пълни пуякът. Най-вкусна става плънката от мазнината на пернатото. В нея се запържва нарязаната му на дребно воденица и купичка ориз до кристален. Залива се с две купички и половина топла вода, прибавя се сол и чер пипер. След като се свали от огъня, плънката не се бърка и се оставя да изстине. С нея се запълва кухината на птицата, а също и гушата й, след което се зашиват. Киселото зеле, което правят във всяка къща, е накълцано в тавата. В Еленско практиката е пуякът да се пече върху бяло зеле, без червен пипер и дафинов лист. А най-вкусен бил печен в пещ.

Кой ял пуяк, кой не, след Сирни заговезни започват Великденските пости. В миналото стопанката на къщата правела смес от пепел и вода. С нея изтривала съдовете, та да се махне всичката мазнина от тях. Ако през поста дойдел скъп гост, се колело пиле или друго пернато. Преди да започне гощавката, стопанинът четял молитва и казвал: „Дошъл гост – развалил пост”.

В календара на българина 232 дни са постни. Освен Великденски, Петровски, Богородични и Коледни пости в сряда и петък не се яде блажно. Едно от постните ястия, характерно за Еленско през зимата, е празената чорба. В равни количества вода и армея (зелева чорба) се нарязва на едро празът, слага се ориз и се вари. Замътва се с лъжица брашно, овкусява се с чер пипер и задължително се подкиселява с тригя. Това е втвърдената утайка на дъното на бъчвата, в която отлежава виното, и по това време на годината вече е на привършване. Тригята се събира, изсушава се и се ползва като чудесен естествен овкусител.

От гледна точка на храната Еленският край е с изразена идентичност. А най-добрият начин да се открият всички вкусотии в цялото им великолепие е да се хване пътят за Еленския балкан – по всяко време на годината.