Авторът е завършил ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”

Своя първи роман, озаглавен „1994“, представя днес от 17.30 ч. в Регионална  библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново белетристът Николай Фенерски. Той е дебютен за автора, ако изключим втория му сборник с разкази „Не казвай на майка си“ (2012), квалифициран от него като „роман с разкази“. Всъщност „1994“ оцелостява една идея за епичното, заложена още в първия сборник „Апокалипсисът е дело лично“ (2009), където няколко разказа вътре в сборника формират т.нар. „малък роман“. Както и предишните две книги на Фенерски, романът „1994“ демонстрира още веднъж, но в една нова форма, ясен и кристално чист език, зад чиято „автентичност“ прозира умението на автора да разказва за себе си, предизвиквайки емпатия. Отново себе си, и все пак различен и интересен.

„1994“ на Николай Фенерски е личен разказ за казармата, фиксиран в една година и един наратор – главният герой, който се идентифицира с автора още в самото начало. Но по-важното: този текст е „Преразказ за моето доброволно пречупване“. Но това е и разказ за рухването, депресиите, суицида, за абсурдите на света, когато имаш усещането, че някаква гилотина е надвиснала над главата ти, за смъртта на близките ти, за любовта и крушението от раздялата и всички неща, които объркват живота ни; разказ за вината и (само)разпятието (по Достоевски), сгромолясването и бягството, за намирането на себе си.

Романът следва хронологията на казармения живот – ежедневие, бит, наряди, писма, книги, пиячки, извращения, убиване на времето, прекъсван на места от монологични и диалогични връщания във времето и лирически отклонения. Един програмиран във времето и пространството период, който в своята жестокост и безсмислие не само те пречупва постоянно и постепенно, но в един момент те довежда и до мисълта за самоубийство.

Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Труд", "Монитор", "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник", "Лик", "Фрийстайл", "Света гора" и "Море". Автор е на сборника разкази "Апокалипсисът е дело лично" (2009), на романа в разкази "Не казвай на майка си" (2012) и на романа "1994" (2015). Автор е на сайта и алманаха "Резерват Северозапад". Неговият документален филм "Резерват Северозапад" е в официалната селекция на София Филм Фест 2012 и печели наградата на публиката в гр. Бургас. През 2000 г. авторът печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум", през 2009 Пегас за литература на Община Бургас, през 2010 награда в конкурса за дебют "Южна Пролет" и наградата "Рашко Сугарев" за разказа "Жената, която правеше торти". През 2012 втората му книга е номинирана за наградата на Хеликон и получава литературната награда на Община Бургас. Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване за българския език по TV7. Превежда от словашки език. Живее в Бургас, но сърцето му е останало завинаги в Северозапада.