Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода. Историята е съхранила имената на всички тях - живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина. 

Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

 В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Точно преди  двадесет годни през 1995 г. най-тържественото отбелязване на празника в България се състоява в град Елена. По случай 160 години от Велчовата завера и откриване и освещаване паметника на един от предводителите ѝ, Хаджи Юрдан Брадата, както и 120 години от кончината на Иларион Макариополски и 130 години от построяването на храм „Рождество Богородично“ в Елена пристига делегация от Св. Синод на Българската православна църква начело с Негово Светейшество блаженопочившия Патриарх Максим. С литийно шествие от Даскалоливницата голямо множество народ, предвождано от висши духовници и почетна военна част, преминава по главната улица на града и стига до родната къща на Търновския митрополит, водач на борбите за църковна независимост, където се отслужва панихида на паметника му.

Тази година основни действащи лица на празника бяха ученици от СОУ „Иван Николов Момчилов“ във възрожденския град. Те почетоха паметта на многото будни и родолюбиви еленчани, просияли през възраждането със своя силен дух, борбеност, образованост и несломима воля да запазят идентичността на българския народ.

С факелно шествие, тръгнало от Даскалоливницата, учниците преминаха през главната улица на града, като привличаха към шествието още и още хора. Всички се поклониха и  полагаха букети с цветя в знак на признателност на всеки от паметниците на великите българи. В края на шествието всички се събраха на централния площад в града, където бе произнесено тържествено слово.

По-рано през деня в сградата на общинска администрация писателят Николай Иванов представи новата си книга, озаглавена „По следите на Велчовата завера“, в която се споменават много нови и интересни факти около въстанието. Самата книга разкрива пред читателите една нова, непозната и интересна гледна точка към поборниците войводи и тяхното съзаклятие.  Представени са нови писмени документи за дейността и живота на „завераджиите“, подплатени със солиден снимков материал.