Край с. Ветрен, Силистренско

В Дунав има ново поколение диви есетри, установиха експерти от WWF България. През това лято те успяха да уловят край село Ветрен, Силистренско, две малки есетрови риби – доказателство, че в този участък на реката все още има естествено размножаващи се популации.
По всичко изглежда обаче, че тези популации са изключително малки, тъй като двете риби бяха уловени след цял месец ежедневно взимане на проби и стотици пуснати мрежи, в които не се хвана нито една есетра.
Някогашните властелини на Дунав днес се срещат единствено в българския, румънския, украинския и малка част от сръбския участък на голямата европейска река. Два от шестте вида дунавски есетри са изчезнали безвъзвратно – атлантическа есетра и шип, три са критично застрашени – моруна, пъструга, руска есетра, а един е застрашен – чига. Препречването на реката от ВЕЦ „Железни врата“, свръхуловът, както и замърсяването са довели дунавските есетри до ръба на оцеляването.
Двете рибки, които експертите от WWF България успяха да уловят през този сезон, са пъструга (20см) и чига (22 см). И двете не са маркирани, което означава, че са диви, за разлика от над 50-те хиляди малки чиги, които WWF пусна в Дунав през есента на миналата и пролетта на тази година и които, въпреки че имат диви родители, са излюпени в изкуствени условия.
Специалистите предполагат, че двете рибки са се излюпили нагоре по течението на Дунав в началото на месец април и са на около три месеца. Рибките получиха имена Юли (пъстругата) и Ветрен (чигата) и след като бяха измерени, маркирани и им бе взета генетична проба за изследване, се върнаха отново в реката. Пъстругата ще продължи своя път към морето и през октомври би трябвало да го е достигнала.
В Черно море вероятно се намира и малката моруна Апостол, уловена от експертите навръх деня на Дунав – 29 юни, през 2014 година. Апостол и Юли ще прекарат в морето поне 10-15 години, преди да се върнат в Дунав, за да оставят поколение. Там ще ги чака Ветрен, тъй като чигите са единственият вид дунавски есетри, които не напускат реката. Ще продължи ли Дунав да бъде дом за есетрите, включително и за най-голямата сладководна риба в света – моруната, обаче зависи от усилията, които държавите по долното течение на реката ще положат за опазването им.